Животът на философите
- Заглавие
- Животът на философите
- Издателска поредица
- Библиотека за антична литература „Хермес“
- Други автори
- Цочо Бояджиев (предговор)
- Тип
- летопис
- Националност
- старогръцка
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо
- Категория
- Антична литература
- Жанр
- Антична философия, Историческа хроника (летопис)
- Теми
- Исторически личности
- Преводач
- Тодор Томов
- Език, от който е преведено
- старогръцки
- Година на превод
- 1985
- Съставител
- Тодор Томов
- Редактор
- Цочо Бояджиев
- Отговорен редактор
- Иван Генов
- Редакционна колегия
- Георги Михайлов, Анна Николова, Богдан Богданов
- Художник
- Иван Тодоров
- Художествен редактор
- Николай Пекарев
- Технически редактор
- Езекил Лападатов
- Коректор
- Славка Иванова
- Издател
- Народна култура
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1985
- Адрес на издателя
- ул. „Гаврил Генов“ №4
- Печат
- ДП „Димитър Благоев“ — София
- Носител
- хартия
- Литературна група
- ХЛ
- Дадена за набор/печат
- януари 1985 г.
- Подписана за печат
- май 1985 г.
- Излязла от печат
- юни 1985 г.
- Печатни коли
- 19
- Издателски коли
- 15,96
- УИК
- 15,07
- Формат
- 84/108/32
- Код / Тематичен номер
- 04 9536672411/5571-9-85
- Брой страници
- 304
- Тираж
- 35 125
- Подвързия
- мека
- Цена
- 1,75 лв.
- УДК
- 10(09)(38)(092)
- Анотация
-
За личността на Диоген Лаерций на практика не се знае нищо. Дори не е ясно откъде произлиза името Лаерций, макар че някои го свързват със споменатия от Стефан Византийски малоазийски град Лаерта. Вероятно съчинението „За живота и ученията на философите“ е писано към края на III в. от н. е. Преди него авторът издал сборник с епиграми, писани по повод смъртта на бележити хора, наречен „Pammetros“ заради използваната разнообразна метрика.
Очевидно е, че „Животът на философите“ е компилативен труд. В него различаваме една много интересна, уникална система на подреждане на философите и философските школи според техния произход едни от други. За Диоген Лаерций всички философски учения се причисляват само към две големи традиции — йонийската и италийската. За основатели на първата той сочи Талес и Анаксимандър, а края и вижда в Академията и Стоата. Италийската школа била основана от Питагор и се разглежда до школите на Демокрит и Епикур. Едва ли Диоген Лаерций е виждал многото цитирани произведения, по-скоро той ги е използвал от трета и четвърта ръка. Ясно е обаче, че автор от онази епоха е разполагал с голям и разнороден анекдотичен материал. Всъщност по-значителни автентични сведения Диоген Лаерций включва само в Книга десета (Епикур). Прави впечатление предпочитанието му към анекдотичното и усета, с който много сполучливо съумява да отдели типичните черти на всеки философ или школа. В това е и голямата литературна стойност на съчинението. То по всяка вероятност е недовършено и на много места личи, че връзката в разказа прекъсва. Особено ценното на този подбор от съчинението на Диоген Лаерций е, че чрез него читателят може да погледне на философската традиция през очите на тази толкова отдалечена епоха. - Бележки
-
Стр. 16 е празна.
- Бележки за изданието, от което е направен преводът
-
Diogenes Laertius
De clarorum philosophorum vitis dogmatibus et apophthegmatibus libri decem - Въведено от
- billybiliana
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
-
cobiss.net (тираж)
helikon.bg (анотация) - Връзки в Мрежата
- Библиографии