Диоген Лаерций
Животът на философите

Автор
Диоген Лаерций
Заглавие
Животът на философите
Издателска поредица
Библиотека за антична литература „Хермес“
Други автори
Цочо Бояджиев (предговор)
Тип
летопис
Националност
старогръцка
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Антична литература
Жанр
Антична философия, Историческа хроника (летопис)
Теми
Исторически личности
Преводач
Тодор Томов
Език, от който е преведено
старогръцки
Година на превод
1985
Съставител
Тодор Томов
Редактор
Цочо Бояджиев
Отговорен редактор
Иван Генов
Редакционна колегия
Георги Михайлов, Анна Николова, Богдан Богданов
Художник
Иван Тодоров
Художествен редактор
Николай Пекарев
Технически редактор
Езекил Лападатов
Коректор
Славка Иванова
Издател
Народна култура
Град на издателя
София
Година на издаване
1985
Адрес на издателя
ул. „Гаврил Генов“ №4
Печат
ДП „Димитър Благоев“ — София
Носител
хартия
Литературна група
ХЛ
Дадена за набор/печат
януари 1985 г.
Подписана за печат
май 1985 г.
Излязла от печат
юни 1985 г.
Печатни коли
19
Издателски коли
15,96
УИК
15,07
Формат
84/108/32
Код / Тематичен номер
04 9536672411/5571-9-85
Брой страници
304
Тираж
35 125
Подвързия
мека
Цена
1,75 лв.
УДК
10(09)(38)(092)
Анотация

За личността на Диоген Лаерций на практика не се знае нищо. Дори не е ясно откъде произлиза името Лаерций, макар че някои го свързват със споменатия от Стефан Византийски малоазийски град Лаерта. Вероятно съчинението „За живота и ученията на философите“ е писано към края на III в. от н. е. Преди него авторът издал сборник с епиграми, писани по повод смъртта на бележити хора, наречен „Pammetros“ заради използваната разнообразна метрика.
Очевидно е, че „Животът на философите“ е компилативен труд. В него различаваме една много интересна, уникална система на подреждане на философите и философските школи според техния произход едни от други. За Диоген Лаерций всички философски учения се причисляват само към две големи традиции — йонийската и италийската. За основатели на първата той сочи Талес и Анаксимандър, а края и вижда в Академията и Стоата. Италийската школа била основана от Питагор и се разглежда до школите на Демокрит и Епикур. Едва ли Диоген Лаерций е виждал многото цитирани произведения, по-скоро той ги е използвал от трета и четвърта ръка. Ясно е обаче, че автор от онази епоха е разполагал с голям и разнороден анекдотичен материал. Всъщност по-значителни автентични сведения Диоген Лаерций включва само в Книга десета (Епикур). Прави впечатление предпочитанието му към анекдотичното и усета, с който много сполучливо съумява да отдели типичните черти на всеки философ или школа. В това е и голямата литературна стойност на съчинението. То по всяка вероятност е недовършено и на много места личи, че връзката в разказа прекъсва. Особено ценното на този подбор от съчинението на Диоген Лаерций е, че чрез него читателят може да погледне на философската традиция през очите на тази толкова отдалечена епоха.

Бележки

Стр. 16 е празна.

Бележки за изданието, от което е направен преводът

Diogenes Laertius
De clarorum philosophorum vitis dogmatibus et apophthegmatibus libri decem

Въведено от
billybiliana
Създадено на
Обновено на
Източници
cobiss.net (тираж)
helikon.bg (анотация)
Връзки в Мрежата
Библиографии

Корици 2