Николай Райновъ
Вълшебни приказки

Николай Иванов Райнов (01.01.1889, село Кесарево, Великотърновскo — 02.05.1954, София) е български писател. Син на национал-революционера Иван Райнов. Завършва Духовната семинария в София (1908). Учи философия в Софийския университет (1911), но поради липса на средства е принуден да прекъсне. Става писар в гр. Провадия (1911). Издава първата си книга „Богомилски легенди“ през 1912 г. под псевдонима Аноним. Участва в Първата световна война като военен кореспондент на Дойранския фронт. Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София (1919). Пак през 1919 г. пътешества в Египет, Сирия, Палестина, Гърция и Италия. Главен библиотекар в Народната библиотека в Пловдив (1922–1927), през 1925–1927 г. е командирован във Франция. Превежда „Тъй рече Заратустра“ от Ницше (1919). Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927–1950). Член на СБП. Пише стихове от ученик в семинарията, които публикува за пръв път през 1904 г. в списанията „Летописи“ и „Художник“ под псевдонима К. Поборников. Автор на 30 сборника с преразказани „Приказки от цял свят“ (1931–1934), „История на пластичните изкуства“ (12 тома, 1941), „Вечното в нашата литература“ (9 тома, 1941). Автор на поезия, проза, трудове по изобразително изкуство, фолклор, етнография и др.; редактор на списания и вестници. Книги: „Видения из древна България“ (1918), „Книга за царете“ (1918), „Очите на Арабия“ (1918), „Слънчеви приказки“ (1918), „Между пустинята и живота“ (1919, за този роман е отлъчен от църквата), ,"Градът" (поема, 1918), „Книга на загадките“ (1919; 1928), „Светилник на душата“ (1920), „Имало едно време. Сказание в пролог и 3 действия“ (1923), „Корабът на безсмъртните“ (стихове, 1928), „Отдавна, много отдавна“ (разкази и легенди, 1939), „Сърдечен огън“ (дамаскини и притчи, 1939), „Счупени стъкла. Разкази из съвременния живот“ (1939), „Кръвожадни“ (роман, 1947), „николай Павлович“ (1955), „Избрани произведения“ (1957), „Избрани произведения в 4 тома“ (1969–1971), "Пълно събрание от съчиненията. Т. 1, 11–14 (1918–1939) и мн. други. Академик (1945), дописен член на Българския археологически институт. Активен сказчик. След 09.09. 1944 г. е съосновател и първи директор на Института за литература на БАН (1948–1949). График, декоратор, философ, преводач. Владее много европейски езици. Творческото му наследство включва 80 тома. Баща на скулптора Боян Райнов и писателя Богомил Райнов.