Тахере Мафи
Предизвикай ме

Джулиет Ферърс не е тази, за която се мисли. Нищо в света й не е такова, каквото изглежда. Мисли си, че най-накрая е победила Възобновителите. Мисли си, че най-сетне е поела контрола върху живота си, силите и болката си в свои ръце. Но всъщност само е започнала да разнищва лъжите, съпътстващи живота й. И пред нея има два избора: Да бъде оръжие. Или да бъде воин.

Този път не е сама. По-силна, по-смела и по-издръжлива от всякога, Джулиет ще се бори за живота и любовта си, заедно с приятелите си. Но първо ще трябва да оцелее след битката, развихрила се в собствената й глава. Трябва да си спомни коя е.

        „Искат да забравя. Аз винаги ще помня.

        Болка. Започва от краката ми, разпростира се нагоре по тях, разгръща се в стомаха ми и си проправя път към гърлото ми, експлодира зад очите ми, в мозъка ми и аз изплаквам, но само в ума си, безполезните ми ръце все още са проснати върху подлакътниците и съм сигурна, че ще ме убие, но… тогава той се усмихва.
        И си тръгва.“
        Из книгата