Иля Илф, Евгений Петров
Необикновени истории от живота на град Колоколамск

Евгений Петрович Петров (13.12.1903 — 2.7.1942) e изтъкнат руски писател-сатирик.
Истинско име — Евгений Петрович Катаев. Роден в Одеса, в семейството на учител. Брат на писателя Валентин Катаев. През 1920 г. завършва класическа гимназия в Одеса, после работи като журналист (кореспондент на Украинската Телеграфна агенция) и 3 г. като криминален инспектор. През 1923 г. се преселва в Москва, където продължава образованието си, сътрудничи на различни списания, публикува няколко книги с фейлетони и хумористични разкази. През 1925 г. се запознава с Иля Илф (псевдоним на Иехиел-Лейб Файнзилберг). След отбиването на военната си служба, от 1926 г. работи във вестник „Гудок“ (където работи и Илф; вестникът се издава от ЦК на профсъюза на работещите в жп транспорта на СССР), а от 1927 г. започва да пише в съавторство с Илф — по инициатива на своя брат. Първата им значителна съвместна творба е романът „Дванадесетте стола“, публикуван през 1928 г. в списание „30 дни“, който веднага завоюва признанието на читателя, но е посрещнат студено от литературната критика. Книгата е поощрена от Маяковски. През 20-те г. се появяват редица фейлетони и повести, написани съвместно, в „Правда“ и „Литературная газета“. През 1928 е отпечатан сборникът им с новели „Необикновени истории от живота на град Колоколамск“, през същата година двамата създават (екранизираната по-късно) фантастична повест „Светла личност“. През 1929 г. е публикуван друг сборник с новели „1001 дни, или Новата Шехерезада“, а през 1931 г. — роман, написан в съавторство — „Златния телец“ (новите похождения на героя от „Дванадесетте стола“), този път топло посрещнат от критиката, получил възторжените оценки на Максим Горки, Михаил Зощенко, Анри Барбюс. В периода 1932 — 1937 г. двамата пишат фейлетони за вестник „Правда“, киносценариите „Черната барака“ (1933) и „Веднъж през лятото“ (1936). В края на 1933 г. — началото на 1934 г. Илф и Петров пътуват до Италия и други европейски страни, а през 1935 — 1936 г. живеят половин година в САЩ, за която написват книгата с очерци „Едноетажната Америка“ (1936). След смъртта на Илф от туберкулоза през 1937 г. Петров публикува част от неговите бележници, написва няколко киносценария съвместно с Г. Мунблит: „Музикална история“ (1940), „Антон Иванович се сърди“ (1941), „Въздушният колар“ (1943). През 1940 г. влиза в КПСС. В периода 1939 — 1942 г. Петров пише романа си „Пътешествие в страната на комунизма“, в който описва СССР през 1963 г. — посмъртно, през 1965 г., са публикувани части от този незавършен роман. От самото начало на Втората световна война писателят е журналист и военен кореспондент на „Правда“ и „Информбюро“, посещава много участъци от фронта, попада под минохвъргачен огън на немците и по чудо остава жив. Написва книгата „Фронтови дневник“ (1942). Евгений Петров загива на 2 юли 1942 г. в авиокатастрофа при полет Севастопол — Москва едва на 39 г. — самолетът, с който писателят се връща от обсадения Севастопол в Москва, е свален от немски изтребител над територията на Ростовска област. Погребан в село Манково, Чертковски район, Каменска област. Награден с орден „Ленин“ и медал. На мястото на падането на самолета е издигнат паметник. Посмъртно е публикувана пиесата му „Остров на света“ (1947).