П. К. Яворовъ
Хайдушки копнѣния

Автор
П. К. Яворовъ
Заглавие
Хайдушки копнѣния
Алтернативно заглавие
Хайдушки копнения
Подзаглавие
Спомени отъ Македония 1902-1903
Издателска поредица
Походна войнишка библиотека №15
Тип
мемоари
Националност
българска (не е указано)
Език
български
Поредност на изданието
второ (не е указано)
Категория
Мемоари
Жанр
Историческа хроника (летопис)
Теми
Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.)
Издател
Щабътъ на Дѣйсвующата Армия
Град на издателя
София
Година на издаване
1917
Носител
хартия
Брой страници
148
Подвързия
мека
Анотация

Яворовата биография на Гоце Делчев и до днес остава най-доброто произведение за водача на националноосвободителното движение в Македония в края на 19 и началото на 20 век. А в „Хайдушки копнения“ са събрани спомените на Яворов за революционната му дейност в Македония през 1902 — 1903 г.
„Три похода — и пред мене стоят, пропити от миризма на мешинена чанта, три бележника в оръфани черни корици… Спомени — невнятна мелодия, дето нявгашната мъка звучи с облегчението на пробуждане след тежък кошмар — дето миналата радост е нота на меланхолно ридание, защото няма да се повтори никога вече… моите хайдушки копнения.“

Информация за автора

Пейо Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов), български поет, прозаик, публицист, революционер, класик на националната литература, е роден на 01.01. 1878 година в град Чирпан. Завършва V гимназиален клас в Пловдив. Печата от 1895 г. От 1897 до 1900 година работи като телеграфопощенски чиновник в Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София (1897–1900). Редактира легалния орган на ВМОРО вестник „Дело“ (1901–1902), както и „Свобода или смърт“, „Автономия“, „Илинден“. Участва в четата на Михаил Чаков в Македония (1902), в чета на Яне Сандански. Живее в София, сътрудничи на сп. „Мисъл“. Библиотекар, после драматург на Народния театър, деец на ВМОРО (1908). Доброволец по време на Балканската война, ръководи партизанска чета. Книги: „Стихотворения“ (1901, 1904), „Гоце Делчев“ (1904), „Безсъници“ (стихове, 1907), „Хайдушки копнения“ (1909), „Подир сенките на облаците“ (1910, 1914); пиеси — „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912). Жени се за Лора Каравелова (1912), която при семейно скарване се самоубива на 29.11.1913 г. След нея поетът прави опит да се самоубие и ослепява. Срещу него се води съдебен процес, мълвата го клевети непрекъснато като убиец на Лора и поетът се застрелва, след като взема отрова, на 29. 10. 1914 г. в София. По негово желание е погребан в четническата му униформа.

Съдържание

Хайдушки копнѣния…3
Къмъ границата…4
В плѣнъ…24
Съ Гоце…57
Какъ минуваше врѣмето…90
Една сражение…117

Въведено от
billybiliana
Създадено на
Обновено на
Източници
helikon.bg (анотация)
literaturensviat.com (информация за автора)
Връзки в Мрежата
Библиотеки Библиографии Енциклопедии Книжарници
Чужди рафтове

Корици 2