Йорданъ Йовковъ
Боряна

Йордан Стефанов Йовков (09.11.1880, село Жеравна — 15.10. 1937, Пловдив) е български писател — реалист, класик на българската литература. Отраства в родното си село. Завършва гимназия в столицата, после Школата за запасни подпоручици в Княжево, учи право в Софийския университет, но не завършва. Учителства в Добруджа. Дебютира със стихове през 1902 г. Участва в Балканските войни и Първата световна война. После живее в София и е редактор, библиотекар, учителства във Варна и др. Сътрудничи на много периодични издания — сп. „Звено“, „Съвременна мисъл“, „Демократически преглед“, в. „Слово“ и др. Чиновник в Българската легация в Букурещ (1920–1927) и в Министерството на външните работи. Автор на „Разкази“ (2 т., 1917, 1918), сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“ (1935), „Ако можеха да говорят“ (1936), романите „Чифликът край границата“ (1934), „Приключенията на Гороломов“ (незавършен), комедията „Милионерът“ (1930), драмите „Албена“ (1930), „Боряна“ (1932), „Обикновен човек“ (1936). Член е на СБП (1920). Умира от рак на стомаха в Пловдив, погребан в София. Превеждан на десетки езици.