Пиер Корней
Сид

Пиер Корней (Pierre Corneille), френски драматург, класик на френската литература, „баща на френската национална трагедия“, е роден на 06. 06. 1606 г. в град Руан (тогава втори по значение град в кралството) в състоятелното семейство на адвокат. Завършва йезуитски колеж (1622; сега колеж „Корней“) и право (1624). В продължение на 4 години стажува като адвокат в Руанския парламент. През 1628 г. става прокурор, но няма амбиции да расте в кариерата. Автор на лирика, комедии и трагедии. След първата си комедия „Мелита“, пожънала голям успех и поставена в Руан и Париж, Корней пише още 7 комедии(„Клитандър“, „Вдовицата“, „Илюзията“, „Лъжецът“, и др.), спечелили му благоразположението на кардинал Ришельо. После създава трагедиите „Медея“ (1635), „Сид“ (1637), „Хораций“ (1640), „Цина“ (1641), „Полиевкт“ (1642), „Смъртта на Помпей“ (1643), „Родогюн“ (1644), „Теодора“ (1646), „Ираклий“ (1647), „Андромеда“ (1650), „Дон Санчо Арагонски“ (1650), „Никомед“ (1651), „Пертарит“ (1652), „Едип“ (1659), „Златното руно“ (1660), „Серторий“ (1662), „Софонисба“ (1663), „Отон“ (1664), „Агесилай“ (1666), „Атила“ (1667), „Тит и Беренис“ (1670), „Психея“ (в съавторство с Молиер и Филип Кино, 1671), „Пулхерия“ (1672), „Сюрена“ (1674). Пише и религиозна поезия — панегерици, псалми и др. Член на Френската академия (1647). Последните си години прекарва в самота и бедност. Едва след ходатайството на стария му приятел Боало му е отпусната малка пенсия. Умира на 01.10.1684 г. в Париж.