Жоржъ Сименонъ, С. Балаховска-Пти
Сестринска обичъ • Малахитово натискало

Жорж Сименон (Жорж Жозеф Кристиан Сименон; фр: Georges Joseph Christian Simenon), белгийски писател, е роден на 13 февруари 1903 г. в Лиеж в религиозно семейство на счетоводител. Дядо му е „шапкар“, а прадядо му — миньор. Учи в института „Сен Андре“ (1908–1914), в йезуитския колеж „Сен Луи“ (1914–1918, не завършва). Работи като репортер във вестник от 15-годишен, където води полицейска хроника. Служи в армията, от 1922 г. живее в Париж, работи във вестници и списания — в съдебните хроники. Първият му роман излиза през 1924 г. Пише на френски, автор предимно на криминални романи, общо 80 тома събрани произведения (425 книги). Използва 16 псевдонима. Става известен с героя си полицейския инспектор — комисар от Криминалната полиция Мегре, за когото създава 75 романа и 28 разказа, голяма част от тях екранизирани. Автор и на други романи, статии, много пътува, оставя мемоари — тритомна автобиография и др. В годините на войната помага на белгийски бежанци, които са заплашени от екстрадиция в Германия. В дома му се крият английски парашутисти. След Втората световна война живее в Северна Америка (Квебек, Флорида, Аризона), връща се във Франция (1952), става член на Кралската академия на Белгия (1952), установява се на Лазурния бряг (1955), после в Швейцария (Лозана). Председател на журито на фестивала в Кан (1960), където налага „Сладък живот“ на Фелини. За главни свои произведения писателят смята своите „психологически“, или, както ги нарича Сименон, „трудни“ романи — „Влакът“, „Кал на снега“, „Влакът от Венеция“, „Президентът“. Умира от тумор в мозъка на 4 септември 1989 г. в Лозана. Произведенията му са преведени на всички основни езици.