Пенчо Славейковъ
Събрани съчинения • томъ втори

Автор
Пенчо Славейковъ
Заглавие
Събрани съчинения
Заглавие на том
томъ втори
Подзаглавие
Сънь за щастие
Тип
лирика
Националност
българска (не е указано)
Език
български
Поредност на изданието
пето
Категория
Българска класика: поезия
Жанр
Поезия
Теми
Символизъм, Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.)
Издател
Хемусъ — А. Д. за книгопечатане и издателство
Град на издателя
София
Година на издаване
1939
Печат
Печатница „Изгрѣвъ“ — София
Носител
хартия
Брой страници
96
Подвързия
мека
Цена
18 лв.
УДК
886.7(081.1) 886.7-1
Анотация

„Сън за щастие“ е цикъл от 93 лирически миниатюри от Пенчо Славейков, излизащи първоначално в списание „Мисъл“. За пръв път са издадени като сборник през 1906 г. Това е втората стихосбирка на Славейков.
Основните теми в цикъла са съзерцанието, настроението и търсенето на щастие. Чест е мотивът, че покоят и равновесието са постижими единствено в смъртта.
Славейков набляга на личното усещане, което околния свят оставя в него, на любовта, мечтите и стремленията му. Тази поетична сбирка е особено лична и интимна. В стихотворенията се забелязва една особена меланхолия, която авторът влага от душата и сърцето си. Няма тъга или мъка, само меланхолия и спокойствие. Дали пише за смъртта или за трагичността на живота, или за любовта, авторът не е влага тъга или мъка, а само една типично Славейкова меланхолия и спокойствие. За него е характерна една „сладка скръб“, както самият Славейков се изразява в „Островът на блажените“ („О, сладка скръб, едничка моя радост“). Пейо Яворов, неслучайно, изказва мнението си, че Славейков е „магесник“ творящ светлина сред мрака на нощта. Дори и в най-жизнерадостните си творби, Пенчо Славейков не позволява емоцията да надделее в неговото творчество, той запазва характерната за него меланхолия и спокойствие, всичко посреща с чисто сърце и спокойно лице. Това се дължи основно на самото светоусещане и философията на поета. Славейков, като виден индивидуалист, изтъква нуждата от разглеждане на природата, любовта и като цяло всичко, което засяга личността, като точно индивидуално, лично явление, неповторимо и строго лично.

Информация за автора

Пенчо Славейков е български поет, литературен критик, есеист, преводач, член На БАН (1998). Роден е на 27 април 1866 г. в Трявна. Син на Петко Рачов Славейков. В началото на 1884 г. го сполетява нещастие, което задълго го приковава на легло, остава недъгав за цял живот и с поражения в говора. Следва философия в Лайпциг( 1892–98), запознава се с философията на Фридрих Ницше, Вилхелм Вунт, с класическата и модерната немска литература. След завръщането си в България активно участва в редактирането на сп. „Мисъл“, централна фигура е в литературния кръг „Мисъл“. През 1898 г. е назначен за учител в Софийската мъжка гимназия. Поддиректор на Народната библиотека в София (1901–08), директор (1909–11). През 1908–09 е директор на Народния театър в София. Защитава независимостта на театъра от некомпетентни вмешателства, влиза в конфликт с министъра на народното просвещение и напуска. През 1911 г. е командирован в Цариград, Атина и Рим, за да се запознае с библиотечното дело в чужбина. Министърът на просвещението го отзовава и уволнява. Оскърбен, Пенчо Славейков напуска България. Заминава за Швейцария, по-късно се установява в Рим. Умира в изгнание на 28 май 1912 г. в Комо Брунате, Италия. Тленните му останки са пренесени в София през 1921 г.
Пенчо Славейков създава жанрово разнолико творчество — лирически стихотворения, епически песни и поеми, героически епос, рецензии, литературни портрети и др. Автор на „Сън за щастие“ (1906), „Епически песни“ (1896–1907), „На острова на блажените“ (1910). Разработва мотиви и от народното творчество — „Чумави“, „Неразделни“, „Луд гидия“, „Змейново либе“, „Ралица“ и др. В поемата „Кървава песен“ прави опит да създаде национална епопея. През 1912 г. шведският писател Алфред Йенсен предлага Пенчо Славейков за Нобелова награда, но поради смъртта на поета предложението не е разгледано от членовете на Нобеловия комитет.

Рекламни коментари

„Истинският човек според индивидуализма на П. П. Славейков е силен, но сам. Самотата му придава могъщество, независимост и решителност. Той се самоосъзнава като стоящ над «презряната тълпа», понеже му пречи да разгърне способностите си.“
„… Сега се проявява друга воля за свобода и независимост, различна от тази на възрожденското време. Само «Свръхчовекът» е способен и достоен за тях, защото няма да ги опорочи с някакво служение на тълпата, а ще ги вложи в духовни творения. …
Първото издание на «Сън за щастие» излиза през 1907 г. в Тутракан. Това е една от най-ярките и характерни за великия поет книги, бележещи неговата творческа зрялост.“
— Панко Анчев

Бележки

В Cobiss е отбелязано, че изданието е трето, погрешно изписано пето.

Въведено от
billybiliana
Създадено на
Обновено на
Източници
wikipedia.org (анотация)
libruse.bg (информация за автора)
helikon.bg (рекламни коментари)
Връзки в Мрежата
Библиотеки Библиографии Книжарници
Чужди рафтове

Корици 2