Дени Дидро
Монахинята

Дени Дидро (Denis Diderot), френски философ, енциклопедист е роден на 5 октомври 1713 г. в Лангр, Шампан, в семейството на заможен ножар. От 13 до 15 г. учи в йезуитски колеж в Лангр, после — в колежа „Аркур“ в Париж, където защитава магистратура по право. В периода 1751–1772 г. работи върху „Енциклопедия“ („Encyclopedie, ou Dictionnaire Raisonne des Sciences, des Arts et des Metriers“), издадена в 28 тома, 6 тома допълнение и 2 тома таблици. През юли-октомври 1749 г. е арестуван и затворен в замъка Винес заради писанията си. През 1759 — 1781 г. като критик на изкуството пише годишни рецензии за художествени изложби. През 1773 г. продава своята библиотека на руската императрица Екатерина II. Работи известно време в Санкт Петербург от 1773 г. до 1774 г. Автор е на две пиеси — „Незаконороденият син“ (1757), „Баща на семейство“ (1758) и няколко романа — „Недискретните бижута“ (1748), „Жак Фаталистът и неговият господар“ (1773), „Племенникът на Рамо“ (1779) и др. По-известни негови съчинения са: „Философски мисли“ (1746), „Разходка на скептика“ (1747), „Писмо за слепите в услуга на виждащите“ (1749), „За красотата“ (1751), „Мисли за тълкуването на природата“ (1754), „Монахинята“ (1760), „Разговор между Даламбер и Дидро“ (1769), „Сънят на Даламбер“ (1769), „Философски принципи“ (1770), „За драматическата поезия“ (1771), „Парадокс на актьора“ (1773), "Систематично опровержение на книгата на Хелвеций „За човека“ (1774), „Опит за живописта“ (издадена посмъртно; 1795 г.) и др. През последните си години продължава да се занимава с литература. Умира на 70 г. на 31 юли 1784 г.