Станислав Йежи Лец
Невчесани мисли

Станислав Йежи Лец (Stanislaw Jerzy Lec, 6.3.1909, Лемберг (Лвов), Украйна, тогавашна Австро-Унгария — 7.5.1966, Варшава, Полша) е полски поет и преводач от еврейски произход. Син на барон Бенон де Туш Лец, богат земевладелец, и Адела Сафрин. Семейството приема християнството. Когато е на 4 г, внезапно умира баща му. По време на Първата световна война семейството се мести във Виена. Завършва начално образование във Виена, евангелско училище в Лвов (1927) и право и полонистика в Лвовския университет (1933). Като млад е социалист, после — комунист, но държи и на родовата титла. Дебютира със стихове през 1929 г. През 1936 г. организира литературното кабаре „Teatr Kretaczy“. Сътрудничи на леви списания. През 1941 г. е затворен в лагер до Тарнопол; прави три опити за бягство, последният е успешен (юли 1943), отива във Варшава, участва в Съпротивата; през 1944–1945 г. работи в конспирация като редактор във военните вестници на Гвардия Людова и Армия Людова. После е партизанин, сражава се в Люблинското воеводство, воюва в редовната армия, получава звание майор, награден е с Кавалерски Кръст на ордена „Polonia Restituta“. След войната е дипломат (1946–1950) във Виена, в периода 1950–1952 живее в Израел, където не успява да се адаптира и се връща след трудни преговори в Полша. Жена му и дъщеря му остават в Израел, но успява да върне сина си. На дипломатическата му кариера е сложен край. Живее в полската провинция — в Прушков, където се жени втори път, ражда му се син Томаш. В Прушков се занимава активно с преводи (Гьоте, Хайне, Брехт, руски, украински и белоруски автори) и пише литературни произведения. Първа книга стихове — „Цветове“ (1933), в която заключителното стихотворение е посветено на Сергей Есенин. Сборници със стихове „Полеви бележник“, 1946, „Нови стихове“, 1950, „Йерусалимски ръкопис“, 1956), сатири (сборници „Зоопарк“, 1935, „Патетични сатири“, 1936, „Разходката на циника“, 1946, „Животът е фрашка“, 1948, „Из хиляда и една фрашки“, 1958, "Малки митове, прозаични миниатюри). Късна лирика: сборници „За Авел и Каин“ (1961), „Обява за издирване“ (1963), „Поеми, готови за скок“ (1964). Създател на жанра „фрашка“. Създава цикли от афоризми, сентенции и епиграми — книгата „Невчесани мисли“ (1957), преведена в САЩ, Англия, ФРГ, Швейцария, Италия и други страни на Запада още през 60-те г.; „Нови невчесани мисли“ (1964). От началото на 60-те г. заболява тежко. Погребан с воински почести в армейското гробище Повонзки във Варшава.