Дамян Бегунов
Жена на хоризонта

Роден е преди 80 години в с. Бегуновци, Брезнишко, като първо от четирите деца на свещеник Асен, чиито деди са основатели на манастира „Св. св. Безсребреници Дамян и Козма“. Завършва Софийската духовна семинария, Института за начални учители в Благоевград и след години учителстване из бившите Годечка и Санданска околии и Перник е приет за студент в Художествената академия — скулптура, която завършва през 1959 г. при проф. Марко Марков. В следващите години е учител по рисуване в Перник, вае паметници из родния си край, в Елена и на други места, участва в изложби и пише. От 1967 до 1990 г. е в редакцията на в. „Стършел“, после — на свободна практика и съдружник в ООД „Стършел“. Издава сборниците с разкази „Линията на живота“ (1983), „Бъди неизвестен“ (1987), десетина книжки от библиотека „Стършел“. Носител е на наградите: сребърен медал за скулптура (1959), „Сребърният пръстен“ на в. „Вечерни новини“ за разказ (1968), две награди „Чудомир“ — 1974 и 1987 г., „Златното перо“ на СБЖ. Това е официалната страна на живота му. За другата ще гадаем по разказите му, много от които носят автобиографичното, пречупено през историите на безброй чудаци, хитреци, наивници, тарикати, хора на духа, хора добри и зли. Хуморът му в немалка част е свързан с вечните, днес позанемарени, проблеми на християнските ценности, а писането му носи онази голяма моралистична сила на най-големите български писатели-класици. И няколко факта, които стоят встрани от официалната биография: през 1956 г. е изключен временно от Художествената академия като студент заради „непредпазливи“ изказвания по време на Унгарската революция; той е един от малцината, които не подписаха писмото на български интелектуалци в защита на бомбардировките над Сърбия; и е един от малкото, които излязоха публично в защита на минната църква „Св. Иван Рилски“, която искаха да разрушат, защото пречела на сградата на Партийния дом.