Марко Ганчев
Епиграми

Марко Ганчев Маринов е български писател-хуморист и сатирик, автор на детска литература и общественик.
Роден е в с. Марча (дн. квартал на Дряново.
Завършва гимназия в Дряново (1950) и българска филология в Софийския университет (1954). Работи като редактор във в. „Народна култура“ и „Стършел“. През 1984–89 е гл. редактор на алманах за хумор и сатира „Апропо“. До 1992 г. е гл. редактор на в. „Литературен форум“. Той е поет и преводач, автор на литература за деца. По-важи книги: „Марсиански възторзи“ (1960), „Второ пришествие“ (1964), „Всички пътища и един от тях“ (1965), „Правото да бъдеш буден. Стихотворения“ (1966), „Оправяне на света. Сатири“ (1967), „Бягащо дърво. Лирика“ (1969), „Огледало за обратно виждане“ (1975; 1978), „Лирика“ (1979), „Епиграми“ (1979), „Кълбовидна мълния“ (1980), „Професия несъгласие“ (1982), „Избрани сатири“ (1982), „Къси съединения“ (1989).
От 1993 до 1999 е посланик на България в Беларус.
През 2001 получава националната литературна награда „П.Р.Славейков“, присъдена му от Министерство на образованието и науката за цялостното му творчество за деца и юноши.
През 2002 получава орден „Стара планина“ първа степен за изключителен принос към българската култура.