Кнут Хамсун
Виктория

Кнут Хамсун се ражда на 4 август през 1859 година. Той е сред първите имена на норвежката литература и е един от най-ярките представители на скандинавската белетристика. Израства в бедност, но от юношеска възраст знае, че съдбата му предопределя да се занимава с писане. Заминава за Америка, но след това се завръща в родината, отвратен от култа към парите. Впечатленията му са основа за неговите първи книги „За духовния живот на Америка“, „Глад“, „Мистерии“ и „Пан“.
Хамсун отразява самотата на модерния индивид и неговата отчужденост от другите, но и от себе си, оглежда „душата му под лупа“, противопоставя дисхармонията в обществото на непоклатимата величавост на природата и на мистичната сила на любовта, дори когато е несподелена и губителна. Сред другите му произведения следва да се откроят „Виктория“, „Мечтатели“, „Под есенната звезда“, „Благодатта на земята“ — за този роман той получава Нобелова награда за литература през 1920 г., „Жените край кладенеца“, трилогията „Скитници“, „Август“ и „А животът продължава“, „Кръгът се затваря“… Автор е също на драми, стихотворения и пътеписи. Убеден противник на демокрацията от англо-американски тип, Хамсун цени дисциплината и реда в Германия, от които според него има нужда светът, преминал през толкова драматични обрати и катаклизми. Оттук и съдбоносната грешка, която прави писателят: той застава на страната на хитлеристите, окупирали родината му през 1940 г. Норвежците дълго не му прощават измяната и в своето последно произведение, изповедната книга „По обраслите с трева пътеки“ (1949), писателят коментира с горчивина духовния остракизъм, на който бива подложен от своя народ. Независимо че и след Втората световна война творбите му се преиздаваха и четяха в Норвегия, както и навсякъде другаде по света, едва през 2009 г., когато тържествено се отбеляза сто и петдесет годишнината от рождението му, на Хамсун отново бе отредено централно място в литературата на страната и произведенията му получиха публично оценката на важна и неразривна част от художественото й наследство.
Писателят умира на 19 февруари 1952 година в Норвегия.