Цаньо Сърнев
Кошмарите на един чревоугодник

АВТОБИОГРАФИЧНО ФЛАМБЕ

Човек и добре да живее, се храни. Когато заколеха прасе на село, винаги ме извардваха откъм гърба, свиваха ми ръцете и краката и ме поднасяха да го целуна на точно определено място под опашката. Оттогава ми е останал един избистрен вкус към живота!
Още от малък съм си представял живота така: непрекъсната кадърна маса, върху покривката на която в голямата тепсия са се гушнали печени — прасенце и агънце, а отгоре им нахално е кацнал варен пуяк.
Потръгна ми — станах касапин.
Смятах да изкарам цял живот в месото, но бях репресиран от тоталитарната система.
При опит да мина незабелязано оградата на месокомбината в компанията на едно мило (варено-пушено) десеткилограмово прасенце, бях задържан и освободен по " целесъобразност ". Тогава нямаше силни профсъюзи като сега и директорите вилнееха!
Станах журналист.
Шетах из страната и където ме канеха на маса и предлагаха нещо вкусно — записвах рецептите.
Тези рецепти са пред вас.
Наскоро ме срещна един приятел и като разбра, че съм сменил хубавата касапска професия с журналистика, съвсем огорчено констатира:
"И какво направиха от тебе сега?!! Извадиха те от кръвта и те хвърлиха в лайната. "

Авторът