Антон Павлович Чехов
Избрани творби в осем тома • Том трети

Антон Павлович Чехов [17 (29).01. 1860, Таганрог — 2 (15).07. 1904, курорта Баденвейлер, Южна Германия] е руски писател, класик на руската и световна литература. Роден в многодетно семейство на търговец от трета гилдия. Завършва класическа гимназия. От гимназиалните му години датират първите му литературни опити и публикации в столични хумористични списания. Дебютира през 1880 г. в сп. „Стрекоза“. Завършва медицина в Московския университет (1979–1884), работи като околийски лекар, печата къси разкази, чийто майстор е. Издава сборниците „Приказките на Мелпомена“ (1884), „Пъстри разкази“ (1886), „В полумрака“ (1887), „Разкази“ (1888), „Сърдити хора“ (1890), „Повести и разкази“ (1894). Сътрудничи на вестника на Суворин „Ново време“ от 1886 г. През 1887 г. е поставена пиесата му „Иванов“, а на следващата година — повестта „Степ“ в сп. „Северный вестник“. През 1890 г. посещава Сахалин, резултат от което е книгата му „Остров Сахалин“ (1895). Един от най-четените и печатани автори през 1890-те г. в сп. „Северный вестник“ и „Русская мысль“ (от 1892), вестниците „Новое время“ (до 1893) и „Русские ведомости“, по това време излизат като отделни издания и сборници повестта „Скучна история“ (1889), повестта "Палата № 6″ (1892), Пиеси: „Чайка“, „Вуйчо Ваньо“ (1899), „Три сестри“ (1901), "Вишнева градина (1904). В края на 1890-те — началото на 1900-те г. активно сътрудничи на много издания. Пише „Къщата с мансардата“ (1896), „малката трилогия“ „Човекът в калъф“, „Френско грозде“, „За любовта“ (1898). Създава „Моят живот“ (1896) „Мужици“ (1897), „В падината“ (1900), „Архиерей“ (1902), „Годеница“ (1903). Умира от туберкулоза. Погребан в Новодевичето гробище в Москва.