Елегия за мадона Фиамета
- Заглавие
- Елегия за мадона Фиамета
- Издателска поредица
- Библиотека „Панорама“ №134
- Подпоредица
- Серия „Проза“ №103
- Други автори
- Светозар Златаров (предговор)
- Тип
- роман (не е указано)
- Националност
- италианска
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо
- Категория
- Европейска средновековна и ренесансова литература
- Жанр
- Философски роман, Класическа проза
- Теми
- Барок и класицизъм, Европейска литература, Средновековна литература
- Преводач
- Никола Иванов
- Език, от който е преведено
- италиански
- Година на превод
- 1980
- Редактор
- Виолета Даскалова
- Художник
- Иван Газдов
- Художествен редактор
- Николай Пекарев
- Технически редактор
- Олга Стоянова
- Коректор
- Веска Серафимова
- Оформление
- Владислав Паскалев
- Издател
- Народна култура
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1980
- Адрес на издателя
- ул. „Гаврил Генов“ №4
- Печат
- ДПК „Димитър Благоев“ — София
- Носител
- хартия
- Литературна група
- ХЛ
- Дадена за набор/печат
- октомври 1980 г.
- Подписана за печат
- декември 1980 г.
- Излязла от печат
- януари 1981 г.
- Печатни коли
- 18
- Издателски коли
- 10,51
- УИК
- 10,77
- Формат
- 70/90/32
- Код / Тематичен номер
- 04 9536623411/5557-81
- Номер
- Ч 850-3
- Брой страници
- 288
- Тираж
- 81 125
- Подвързия
- мека
- Цена
- 1,26 лв.
- УДК
- Ч850-31
- Анотация
-
„Елегия за мадона Фиамета“ прилича на прелестна и печална старинна приказка.
Но макар романът да има форма на женска изповед, която цели да разплаче милозливите дами, под нея кипи океанска дълбочина.
Преди всичко в страниците откриваме предизвестието на новото Ренесансово съзнание с неговата най-значителна съставка — — хуманизма.
„Често човек си мисли, че е далече от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него.“ — Джовани Бокачо - Информация за автора
-
Джовани Бокачо е флорентински писател, поет и хуманист. Автор е на прочутия сборник с новели „Декамерон“. Първият хуманист на служба във Флорентинската република. Той дори става един от нейните най-авторитетни дипломати. Голямо влияние върху живота и творчеството на Бокачо оказва голямата чумна епидемия във Флоренция през 1348 година. Именно от тази трагедия е вдъхновен обемистият сборник с новели „Декамерон“. През 50-те години на 14 век, под влияние на своя приятел и учител Петрарка, Бокачо се заема с мисията да наложи новата хуманистична култура. Дълги години той се занимава с научна дейност, преводи от гръцки и латински, коментари на античната митология и на Дантевата Божествена комедия, пише творби на латински. Роден на 16 юни 1313 г. в Черталдо, Флорентинска република. Починал на 21 декември 1375 г. в Черталдо.
- Рекламни коментари
-
„Данте възпява възраждането на душата на оня свят, Бокачо възпява възраждането на културата след дълги години варварство.“ — Франческо де Санктис
- Бележки
-
Стр. 6 и 286 са празни.
- Въведено от
- billybiliana
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
-
cobiss.net (тираж)
goodreads.com (анотация)
libruse.bg (информация за автора) - Връзки в Мрежата
- Библиографии
- Чужди рафтове
-
- Притежавани / billybiliana