Лукиан
Диалози

Сириецът Лукиан (II в. н. е.) е един от последните големи представители на старата гръцка литература. Нему принадлежат няколко десетки съчинения, различни по форма, обем и съдържание. Две десетилетия Лукиан е странствуващ ретор и негова литературна област са реторическите декламации. Накрай у него надделява изобличителят, който се проявява в собствена литературна форма: Лукиан изобретява сатиричния диалог, който носи черти на комедията и на философския диалог, без да бъде нито едното, нито другото.
Под игривата форма на този нов диалог читателят открива сериозните въпроси, които тревожат будната гражданска съвест на сатирика. Тук получават незаличимия печат на позора човешки нищожества, проповедници на мракобеснически идеи, клакьори на развратни властодържци, разпространители на религиозни заблуди, ковачи на всевъзможни вериги за човешкия дух.