Йордан Ватев
Писмото — диалог на чувствата

Йордан Ватев е роден на 7 март 1933 година в София. Внук е на Стоян Михайловски и правнук на Иларион Макариополски. Доктор е на философските науки. Преводач от френски на „Книга на мъртвите на древните египтяни“. Дълги години е преподавал Съвременна реторика в различни висши учебни заведения в страната. Изнесъл е хиляди лекции пред най-различна аудитория, като се почне от студенти и преподаватели, и се стигне до затвора и болниците. Сред хората от народа го наричаха — хирургът на душата.
Автор е на книгите: Писмото — диалог на чувствата, 1991, Огледало по пътя, сентенции, 1992, Басни, 1992, Съвременна реторика, 1993, Графология — почеркът говори, 1994, Отвъд самотата — сентенции, 1995, Катедралата — сонети 1996, Чашата в ръката ми гори — седем сонетни венеца, 1998, Потопът, 1998, Тридесет и четири сонета за Исус Христос, 2000 год., Сонети за Орфей, 2003, Свети Сергий Радонежки, 2003 год. И други, които са издадени и които предстоят. Неговите стихове — хайку са първите в Бълтария. Публикувани са в списание Пробуда и Орфей 1991 — 1993 год.