Хумористични разкази

Промени

Известно е, че писането на хумор е едно от най-трудните занимания на този свят. Разбира се, на истински, хубав хумор. А иначе това е може би най-продуктивният жанр в литературата. Ежедневно по цялото земно кълбо се произвеждат, да, за съжаление, точно произвеждат, десетки, стотици, а кой знае, може би и хиляди фейлетони, разкази, епиграми, скечове, фарсове и незаконородените деца на смеха — вицовете. Три милиарда и половина души искат да се смеят. Защото чувствуват сме ха като органическа необходимост. И тъй като истинският хумор е крайно дефицитен артикул, потребителите се виждат принудени да консумират ерзаци с твърде съмнителна стойност.
Всичко това поставя не лека задача пред тези, които биха искали да уловят по-хубави, за да не кажем най-хубавите, екземпляри от този океан на смеха и да предложат един по-богат асортимент на ценителите на тоя рядък деликатес. Тава обаче напомня работата при извличането на някои ценни елементи. От четири тона руда се добива грам радий.
Така и в този случай бяха прехвърлени тонове руда, за да се получи това късче не съвсем рафиниран радий. Трудна е наистина рафинацията. Дори и в такива скъпоценни самородни късове като Чехов, Марк Твен, Нушич, О’Хенри, Илф и Петров, Чапек, Хашек се срещат примеси, жилки от глина, шупли. Никой смъртен не е съвършен. Освен това „На вкус и цвет товарищ нет“. Един обича кисело, друг — сладко, трети — пиперливо. А има и хора, които приемат хумора само откъм най-сериозната му страна и не допускат шега с него. Как да се угоди на всички?
Като се направи един коктейл, в който всеки да намери по нещо от предпочитания си вкус.