Росица Баталова
Автобиографични разкази

Родена е през 1930 г. в семейството на Георги и Ничка Баталови, които са сред съоснователите и солистите на Старозагорската опера. През 1941 г. семейството се мести в София, където Баталова учи във Втора девическа гимназия. Паралелно с това учи като извънредна ученичка по пиано при известните пианистки и клавирни педагожки проф. Жени Ковачева и проф. Мара Петкова. През 1945 г. получава възможност да дирижира ученическия хор и получава насоки за работата си от все още младите диригенти Илия Темков и Добрин Петков.
През 1954 г. Росица Баталова завършва Държавната музикална академия — специалност Композиция, където нейни преподаватели са проф. Марин Големинов и Асен Димитров, и специалност Дирижиране при проф. Влади Симеонов. През 1964 г. специализира в Италия при световноизвестния диригент и педагог Франко Ферара.
Между 1955 и 1957 г. Баталова е асистент-диригент в симфоничния оркестър в Двореца на пионерите под ръководството на проф. Симеонов, след което в продължение на много години е диригент в Държавен музикален театър „Стефан Македонски“. Първата ѝ по-голяма изява на сцената на Музикалния театър е в последната оперета на Исаак Дунаевски, „Бялата акация“.
През 1968 г. Баталова основава и ръководи Дамски камерен оркестър „София“. През 1969 г. е удостоена със званието „заслужил артист“.
Под нейно диригентство на сцена са поставени множество български и чужди произведения.
Умира в София на 19 януари 2015 г.