Л. Н. Толстой
Събрани съчинения • том 12

Лев Николаевич Толстой, руски писател, религиозен философ, публицист, общественик, е роден на 28.08. (9.09. н. ст) 1828 г. в имението Ясная Поляна, Тулска губерния в стар дворянски род. От 1840 г. живее в Казан, където учи в университета — до 1847 г., когато го напуска и се установява в Ясная поляна — там създава училище за крепостните си селяни. С литература се занимава сериозно от края на 40-те г. на века. Участва в Кавказката и Кримската война. През 1852 г. излиза повестта му „Детство“, приета положително от критиката, последвана от „Севастополски разкази“ (1856), с които става популярен писател. После е учител на село, съставя учебници, пътува в Европа, създава романите „Война и мир“, „Ана Каренина“ и „Възкресение“, повестта „Кройцерова соната“ и мн. др. които му носят световна слава. В последните си години създава свое философско учение, наречено „толстоизъм“. Умира на 20.11.1910 г. на гара Астапово, Русия. На български език са издадени всичките му основни произведения.