Владимир Луговской
Избрани стихотворения и поеми

Владимир Александрович Луговской (18.06. (1.07.) 1901, Москва — 5.06.1957, Ялта, погребан в Москва) е руски съветски поет, преводач. Роден в Москва, в семейство на певица и гимназиален учител по руска литература, който бил образован човек, историк и археолог, познавач на живописта, скулптурата и архитектурата. Неговата любов към руското изкуство оказала огромно влияние на сина му. През 1918 г. Владимир Луговской предсрочно завършва 1-ва московска гимназия, постъпва в Московския университет, но скоро заминава на Западния фронт, където служи в полева болница. После завършва Военно-педагогически институт (1921). В Червената армия служи от 1918 г. до 1924 г. с малки прекъсвания. Публикува първото си стихотворение през 1925 г. в сп. „Новый мир“. Първата му стихосбирка е „Северно сияние“ (1926), последвана от „Мускул“ (1929), „Страданията на моите приятели“ (1930), „Избрани стихове“ (1930), „Стихове“ (1931), „Моето поколение“ (1932), „Европа“ (1932), „Живот“ (1933), „Дангара“ (поема, 1935), „Каспийско море“ (1936), „Нови стихове“ (1941), „Пустините и пролетта — на болшевиките“, създадена в резултат на пътуване в Средна Азия през пролетта на 1930 г. (кн.1 е публикувана 1931). В 1930 влиза в РАПП, става член на редколегията на сп. „ЛОКАФ“ (Литературно обединение на Червената армия и флота) и „Комуна на поетите“. Новите търсения на поета са отразени в продълженията на „Пустините и пролетта — към болшевиките“ — кн. 2 (1933), кн. 3 (1948) и кн. 4 (1953). В стиховете му намират място впечатленията от многократните му пътешествия (републиките на Средна Азия, Урал, Азербайджан, Дагестан, руският Север, Западна Европа). Като кореспондент на „Червена звезда“ с ескадрата на Черноморския флот посещава Турция, Гърция и Италия. Издава „Лирика“ (1955), „Слънчев кръговрат“ (1956), „Синя пролет“ (1958), сборника с поеми „Средата на века“ (1958), „Алайски пазар“, „Размисли за поезията“ (статии, 1960). Превежда полски, азербайджански, арменски, узбекски, литовски поети. Награден с орден „Почетен Знак“ и медали. През 1971 г. са издадени 3 т. събрани съчинения. На български е превеждан от Кр. Станишев, Иван Николов, Иван Давидков, Хр. Радевски, Ив. Пауновски, Н. Антонов, Н. Христозов, Григор Ленков и др., издадени са книгите му „Средата на века“ (НК, 1967) и „Избрани стихотворения и поеми“ (НК, 1978).