Сергей Есенин
Избрани стихотворения и поеми

Сергей Есенин е роден на 3 октомври (21 септември стар стил), през 1895 г. в Константиново, Рязанска област. Днес това селце е с названието Есенино. Наричат Еденин и „селския поет на Русия“, заради преизпълнените с любов към родното място описателни стихове в ранното му творчество. През 1912 г. той се премества в Москва, от първата си жена Анна Изрядовна, има син, който умира в сталински лагер през 1937 г.
През 1915 г. Есенин, вече живеещ в Санкт Петербург, се запознава с поетите Александър Блок, Сергей Городецки, Николай Клюев и Андрей Бели. През 1917 г. той се жени за Зинаида Райх, (по-късно и съпруга на Всеволод Майерхолд), от която има дъщеря и син. 5 години по-късно Есенин се жени за трети път за известната американска танцьорка Айседора Дънкан, с която пътува и пие до несвяст из Европа и САЩ. Връща се в Русия през 1923 г., влюбва се несподелено в актрисата Августа Миклашевска, но в постелята му е поетесата Надежда Волпин. Тя ражда син от Сергей Есенн, но поетът така и никога не научава за съществуването му.
През 1916 г. Сергей Есенин е мобилизиран, но с излизането на Русия от Първата световна война е освободен от служба. През 1917 г. той се жени повторно, този път за Зинаида Райх, бъдеща съпруга на Всеволод Майерхолд, от която има дъщеря и син. През 1918 г. основава собствено издателство, наречено „Трудовая артель художников слова“.
През 1922 г. Есенин се жени за трети път за известната американска танцьорка Айседора Дънкан, с която пътува из Европа и Съединените щати. През този период алкохолизмът му се засилва и на следващата година двамата се разделят. След завръщането си в Русия през 1923 г. Есенин се влюбва в актрисата Августа Миклашевска, но чувствата му остават несподелени. По това време поетесата Надежда Волпин ражда от него син, Александър Есенин-Волпин, за когото поетът не научава никога.
Последните две години от живота си Есенин прекарва в постоянно пияно състояние, но тогава пише и някои от най-известните си стихотворения. В началото на 1925 г. се жени за четвърти път за София Толстая, внучка на Лев Толстой, но скоро се налага да бъде приет в болница.
След изписването заминава за Санкт Петербург по Коледа. Отсяда в хотел „Англетер“ и там прерязва вените си, пише прощално стихотворение с кръвта си и го предава на приятел, който е бил с него в нощта преди края — Волф Ерлих. На следващия ден е намерен обесен. Според някои хипотези самоубийството му е инсценирано от тайната полиция.
Макар че е един от най-популярните поети в Русия и правителството му организира тържествено погребение, голяма част от произведенията на Есенин са забранени и са публикувани в Съветския съюз едва през 1966 г.