Александър Блок
Избрани стихотворения и поеми

Александър Александрович Блок, руски поет и критик, е роден в Петербург на 28.11. 1880 г. в семейството на професора по философия и право от Варшавския университет А.Л.Блок. Дядо му по майка А.Н.Бекетов е виден учен-ботаник, ректор на Петербургския университет.Майка му, А. А. Бекетова (при втори брак-Кублицкая-Пиотух), е белетрист и преводач. Родителите на Блок се разделят още преди раждането на сина им. Блок расте в семейството на дядо си, обкръжен от всеобщо внимание и грижи, живее в имението Шахматово (недалеч от град Клин), възпитаван с поезията на Пушкин, Жуковски, Полонски, Фет, Апухтин, Аполон Григориев. Сам пише стихове от малък, издава детски ръкописни списания (в един екземпляр), в юношеските си години участва в любителски спектакли в Шахматово. Завършва Петербургската Введенска гимназия (1898), учи в юридическия факултет на Петербургския университет (1898–1901), завършва историко-филологическия факултет на Петербургския университет (1901–1906). През 1898 се запознава с Любов Менделеева, дъщеря на химика Дмитрий Менделеев, за която се жени през 1903 г. Започва като символист. През 1902 г. се запознава със 3. Гипиус и Д. Мережковски, посещава салона им и редакцията на сп. „Нов път“. През 1902 г. дебютира със стихотворния цикъл „Из посвещенията“ в сп. „Нов път“. През 1898–1904 г. създава цикъла „Стихове за Прекрасната Дама“, съставил първата му книга. В края на 1904 г. излиза първата му поетична книга „Стихове за Прекрасната Дама“. Критиката единодушно го признава за ученик и последовател на Вл. Соловьов, а в образа на Прекрасната Дама вижда едно от въплъщенията на Вечната женственост, Мировата Душа, гностическата София. По времето, когато излиза сборникът, Блок вече напълно се е отдалечил от идеите и мотивите на първата си книга. През януари 1904 г. заедно с жена си посещава Москва, запознава се с Брюсов, Балмонт, с Андрей Бели, с когото дотогава си кореспондира. Във втората му книга със стихове (1904–1908) — „Нечакана радост“ (1906) мистичните настроения минават на втори план, в нея личи стремеж към простота и яснота, изпъкват социални мотиви. Тя е последвана от трилогията „Лирически драми“ (1908): „Панаирджия“ (1906), „Кралят на площада“ (1906) и „Непознатата“ (1907). На Н. Волохова, артистка от театъра на В. Комисаржевска, е посветена книгата му „Снежната маска“ (1907), а „Земя в снега“ (1908) става третият му поетичен сборник. През 1908 г. създава пълната с обич към Русия драма „Песен на съдбата“ (1908). От пътешествието му в Италия през 1909 г. се ражда цикълът „Италиански стихове“. От една страна той възприема почти враждебно атмосферата на западната европейска цивилизации, от друга- чувства творчеството, побеждаващо смъртта и времето. Започва поемата си „Възмездие“, над която работи до края на живота си, но остава незавършена. Издава четвъртият си сборник със стихове „Нощни часове“ (1911). През 1911–1912 г. в московското издателство „Мусагет“ излизат три тома „Събрани стихотворения“: I — „Стихове за Прекрасната Дама“, II — „Нечакана радост“, III — „Снежна нощ“. През 1913 г. завършва пиесата „Роза и Кръст“, материал за която служат средновековни произведения. Написва поемата „Славеева градина“ (1915). Участва в Първата световна война (1916–1917), служи край Пинск в инженерно-строителна дружина.Завърнал се в Петроград, става редактор на стенографските отчети на Извънредната следствена комисия. Резултат от тази необичайна работа е статията му „Последните дни на стария режим“ (в разширен вариант — книгата „Последните дни на императорската власт“, 1921). Почти не пише стихове след 1916 г., преиздава предишните си произведения. През 1916 г. в изд. „Мусагет“ излиза второ издание на „лирическата трилогия“; през 1918 г. подготвя за изд. „Земя“ трето издание ( отпечатани са 1 и 2 том). Приема с въодушевление Октомври 1917 г, за която създава поемите „Дванадесетте“ (1918) и „Скити“ (1918) — заключителен акорд на поетичното му творчество. Работи в комисия по издаване на класиците на руската литература, става (лятото на 1920 г.) председател на Петроградското отделение на Общоруския Съюз на поетите. През 1920–1921 г. няколко пъти чете свои стихове в Москва. Последната му приживе издадена книга е пиесата „Рамзес“ (1921). През 1920 г. у Блок се появяват първите явни признаци на депресия. През април 1921 г.прекарва сърдечен пристъп. Умира на 7.08.1921 г. в Петроград. Преводач на Байрон, Хайне, Грилпарцер, Рютбьоф, Шекспир, Верхарн, Хамсун. У нас Блок е превеждан от Иван Арнаудов, Гео Милев, Димитър Осинин, Младен Исаев, Тодор Харманджиев, Никола Фурнаджиев, Христо Радевски, Людмил Стоянов, Николай Хрелков, Крум Пенев, Елисавета Багряна, Първан Стефанов, Петър Велчев, Кирил Кадийски, Иван Радоев, Валери Петров, Андрей Германов, Иван Николов, Иван Теофилов, Георги Мицков, Николай Бояджиев, Любен Любенов, В. Манчева, М. Блажева и др.