Стефан Цанев
Съчинения в 12 тома • том 4

Роден е в село Червена вода, Русенско на 7 август 1936 г. В Русе завършва Математическа гимназия през 1954 г. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет, следва 2 години право, през 1960–1965 учи драматургия в Московския киноинститут. Работил е като кореспондент в Родопите (1959), редактор в Студия за игрални филми (1965–1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967–1970), в Театър 199 и Театъра на окръзите (1970–1973), в Театър „София“ (1973–1984), в Драматичен театър в Пловдив (1984–1991), Театъра на армията (1992–1996), Театър „София“ (1996–2008). Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца.
След събитията в Чехословакия 1968 г. свалят от печат стихосбирката му „Парапети“, забранено е да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984, заради спектакъла му „Любовни булеварди“, забранен лично от Тодор Живков, е уволнен от театър „София“ без право да работи в столицата, изпратен е в Пловдив, завръща се в София след 1990 г.
Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му („Последната нощ на Сократ“, „Другата смърт на Жанна д`Арк“) са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.
Носител е на наградата за поезия „Пеньо Пенев“ (1988), на националната награда за детска литература „Петко Рачов Славейков“ (1992), на националната награда за литература „Иван Вазов“ — за цялостен принос към литературата (2004) и на националната награда „Хр.Г. Данов“ — за „Български хроники“ и за цялостен принос към българската книжнина (2011), носител е и на ордена „Стара планина“ І степен — за цялостен принос към българската култура (2006).
Негова съпруга е Доротея Тончева.