Генчо Узунов
Не спи зло под камък

Генчо Янков Узунов, български писател, е роден на 28.10. 1919 г. в град Стара Загора. Завършва гимназия в родния си град (1940) и право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1945). Работи в Министерството на вътрешната и външната търговия (1948–1950), в Комитета за държавен контрол (1950–1953), във в. „Отечествен фронт“ (1953–1958). Редактор (1958–1969) и заместник-главен редактор на в. „Стършел“ (1969–1990). За пръв печата през 1947 г. във в. „Стършел“. Автор на сборниците „Нашите мечти“ (пиеса, 1952, в съавторство с Емил Робов), „Пиперлия доклад“ (1957, в съавторство с Емил Робов), „Златен мъж“ (1958), „Шопска салата“ (1962), „Зоология на нашето време“ (1965), „Напречен разрез“ (1967), „Скромни делници“ (1967), „Искам да живея“ (повест, 1967), „Аз си имам две съседки“ (1969), „Кой от двамата“ (1971), „Принудително кацане“ (1971), „Майонеза от Шопен“ (1975), „Кротки деца“ (разкази за деца, 1976), „Да ни вземат дяволите“ (1978), „Тайната вечеря“ (1978), „Песен за глухи. Избрани произведения“ (1979), „Не спи зло под камък“ (1983), „Поклонник на красотата“ (1985), „Библиографска рядкост“ (1988), „Главоболия човешки“ (1989), грамофонната плоча „Извинете за безпокойството“ и др. Носител на наградите „Чудомир“ и „Златното перо“. Член на СБП. Заслужил деятел на културата. Умира на 01.02.2003 г. на 83 г. в София.