Васил Цонев
Стрелба с въдица

Васил Димитров Цонев, български писател-сатирик и журналист, е роден на 25 април 1925 г. в София. Брат на актьора Коста Цонев. Завършва Военната академия (1941–1945) и архитектура във ВИАС (1945–1953). Журналист във вестник „Стършел“ от 1946 г. Главен диспечер по строителството на Димитровград (1950–1951). Редактор във вестник „Отечествен фронт“ (1952–1957). Редактор във вестник „Стършел“ (1959–1968). Писател на свободна практика (1968–1976). Член на ръководството на БНТ (1976–1982). Завеждащ кореспондентския пункт на БНТ в Хавана (1982–1983). Автор на повече от 3000 разкази и фейлетони, на сценариите на 20 радиопиеси, 25 анимационни филма и шест игрални филма: „Недовършеният“ (1960), „Цирк“ (1962), „Малкия и големия“ (1970), „Баща ми, бояджията“ (1974), „Адиос, мучачос“ (1977), „Чичо кръстник“ (1988). Снима се в четири игрални филма: „Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров“ (1966), „Един снимачен ден“ (1969), „Черешова градина“ (1979), „Карнавалът“ (1990). Участва в много колективни сборници. Женен, съпруга Маня, дъщери Мария и Ирина. Псевдоним: Дон Базилио. Автор на повече от 30 книги с разкази, фейлетони и повести. Книги: „Разкази и фейлетони“ (1957), „Чудните приключения на едно магаре в САЩ“ (1958), „Раждането на човека“ (1965), „Момиче от найлон“ (1966), „Нане Вуте за любовта“ (1967), „Голямата експедиция. Напълно измислена и съвсем невероятна повест“ (1967), „Едно време в Овча купел“ (1970), „Човекът собственик“ (1970), „Приключенията на Тинчето“ (1971, за деца), „Когато модата си играе“ (1971), „Нищожество“ (роман, 1972), „Младост“ (повести, 1973), „Из Европа“ (1973), „Усмихни се, усмихни се!“ (1975), „Стрелба с въдица“ (1975), „Утро в замъка Сан Суси“ (1976), „Невероятните приключения на едно момче от Овча купел в страната на човекоядците. Човекът със странните въпроси“ (1977), „Обличай се красиво в дъжда“ (1978, 1981), „Невероятните приключения на Пешо от нашия квартал и неговата братовчедка Тинчето“ (роман за деца, 1978), „Повести“ (1979), „Весели измислици“ (1980), „Вино от южния Пасифик“ (1980), „Новели“ (1982), „Усмихни се, усмихни се!“ (1984), „Невероятни истории“ (1984), Избрани произведения в два тома. Том 1–2 (1985), „Пешо, моят братовчед“ (роман за деца, 1985), „Величие и падение“ (1986), „Шеги“ (1987), „Стрелба с въдица“ (1988), „Моята Добруджа“ (1988), „Деца, избирайте“ (1988), „Глупакът“ (1989), „Смях и безумие“ (1994), „Вкусотиите на България“ (1995), „Островът на човекоядците и човекът със странните въпроси“ (1995), „Пирински легенди. Истината за смъртта на Джордано Бруно. Автобиография“ (1996), „Шерлок Холмс, Спас Петров Андреев, Ихлихарий Фафлихаров и Нане Вуте в щастливо единство“ (1996). Награди: награда на София (1965), „Златен Еж“ (1967), четири награди за разкази в Бордигеза, Италия, (1969, 1970, 1971, 1976), награда за най-добра детска пиеса — „Островът на човекоядците“ (1978); награда за българска пиеса — „Размирникът и истината“ (1979), награда от Международен литературен конкурс „Сервантес“, Испания, (1997) и др. Творчеството му е превеждано на всички европейски езици. Умира на 11 юли 2002 г. в София.