Александър Руденко
Столетни вълни

Александър Анатолиевич Руденко, руски поет, е е роден през 1953 г. в Москва в семейство на военен летец. Завършил е Литературен институт „Максим Горки“ и аспирантура в Литературния институт. Публикува стихове в периодичния печат от 17-годишна възраст. Член на Съюза на писателите на Русия. За първата своя зряла поетична книга приема „Избрано“ от 1994 г. Следват книгите: „Бардак“ (1998), „Старец“ (2001), „Триада на приключенията“ (2002); „Избрано“ (2003), „С луна върху крилото. Мистична поезия“. В превод на българския поет Андрей Андреев през 2004 г. в софийското издателство „Анхира“ излиза книга с избрани стихове „Столетни вълни“, а книгата му „Четвъртият вятър“ се появява в издателство „Захарий Стоянов“ през 2007 г. Стиховете му са преведени и на английски, испански, френски, немски и други езици. Белетристика: „Иванка. Жена ми — магесницата“ (1999 — на руски, 2000 г. — на български език). „Мужик Фьодор. Роман фантасмагория“ (2000) — съвместно с руския писател Николай Никишин. Драматургия: „Фалит. Комическа драма в стихове“ (2004). Автор на много книги с поетични преводи от български и от други езици. Преводач на българска класическа и съвременна поезия. Почетен член е на фондация „Гео Милев“. При съавторско участие на А. Руденко през 1999 г. е издадена книгата на неговия син Анатолий Руденко (Зор Алеф) „Отговори за непосветения“. Носител на Международната Ботевска награда (2011). Живее в Русия и България.