Мигел де Сервантес
Поучителни повести

Мигел де Сервантес, испански писател, класик на испанската и световната литература, е роден вероятно на 29.09. 1547 г. в дворянско семейство в град Алкала де Енарес до Мадрид — домът на предците му е разположен в центъра на еврейския квартал на града; майката и жената на Сервантес вероятно произхождат от семейства на кръстени евреи (марани). Четвъртото от седемте деца на хирурга Родриго де Сервантес и Леонор де Кортинас — дъщеря на обеднял дворянин. Кръстен в Алкала на 09.10.1547 г. Учи вероятно в Кордова и Севиля. През 1566 г. се установява в Мадрид, публикува през 1569 г. четири стихотворения. От 1569 до 1580 г. живее извън родината си — при кардинал Джулио Акуавива в Рим (1569), военен (1570) — сражава се храбро с османците на 07.10.1571 г. в битката при Лепанто, ранен в гърдите и в лявата ръка, която завинаги остава неподвижна; участва в експедициите до Корфу и Наварино; служи в Месина, Сицилия, Палермо и Неапол; През 1575 г. на връщане за Испания е пленен от пирати, преживява петгодишно (1575–1580) пленничество в Алжир, от което четири пъти прави опит да избяга, освободен от монаси-тринитарианци. Завръща се в Испания на 27.10.1580 г. Дълго време няма работа. Пребивава в Португалия, пътува по служба в Оран (1580-те г.), служи в Севиля. Издава книгата „Галатея“ (пасторален роман, 1585), написва комедиите „Договорът от Алжир“ и „Обадата на Нуманция“, както и стихове. През 1585 г. се жени за Каталина Паласиос де Саласар и заживява в Ескивиас, като често пътува до Мадрид. Някои изследователи предполагат, че чичото на съпругата му Алонсо де Кесада и Саласар е прототипът на Дон Кихот. Комисар по реквизицията на храни за интендантските служби на Великата армада (1587), събирач на данъци (от 1595). Живее предимно в Севиля (1596 — 1600). Публикува романа „Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча“ (1605), който има огромен успех. От 1606 г. живее Мадрид, където публикува „Поучителни повести“ (новели, 1613), „Пътуване до Парнас“ (поетична алегория, 1614), „Осем комедии и осем нови интерлюдии“ (пиеси, 1615) и втората част на „Дон Кихот“ (1615). Няколко дни преди смъртта си приема монашеско подстрижение. Умира на 22.04.1616 г. в Мадрид, след като завършва последната си творба — приключенския роман „Персилес и Сигизмунда“, издаден посмъртно през 1617 г. Гробът му е неизвестен.