Станислав Дигат
Пътуване

Човек най-напред обича силно родителите си, после първото момиче, в което се влюбва, сетне жена си и децата си. Ако е писател, обича силно и читателите си. Моите читатели в родината ми обичат „Пътуване“ и макар то да им оставя известно чувство на меланхолия, не им отнема вярата в живота, а по много трудни въпроси ги спогажда с него. Не ги обезнадеждава, не ги кара да се съмняват в красотата на чувствата, които щом веднъж са преживени дълбоко, стават истина. Никога нито един от читателите, с които съм се срещал на много „авторски вечери“, не ми е казал, че „Пътуване“ му е отнело вярата в живота, че е отрекло съществуването на прекрасни неща, които си струва човек да преживее. Дали всеки умее правилно да ги използува, това вече е друг въпрос. А дали е могъл да ги използува Хенрик Шалай ? По този въпрос имам свое собствено мнение, което не искам да ви натрапвам, мои български читатели — мои нови читатели. Още не ви познавам и вие още не ме познавате. Но като си мисля за вас, наведени над моето „Пътуване“, вече ви обичам, тъй както обичам всички други свои читатели.
Колко много желая да ми се отплатите поне със симпатия.