Г. П. Стаматов
Избрани разкази

Георги Порфириев Стаматов, български писател-реалист, класик на националната литература, е роден на 25.05.1869 г. в град Тираспол, Херсонска губерния, в семейството на юрист, българин по произход. Баща му е съдебен следовател, по-късно председател на Върховния касационен съд в София и министър на правосъдието. Стаматов прекарва детските и юношеските си години в Акерман и Одеса. Учи в Южнославянския пансион на Т. Минков в град Николаев заедно с Алеко Константинов и Георги Кирков. През 1882 г. се установява в София и завършва Военното училище в София (1888), служи като артилерийски офицер в Пловдив и Сливен (1889). Уволнен от военна служба за русофилските си убеждения (1890). Следва право във Висшето училище в София (1893–1895), в Женева (1895–1900), завършва в София (1902). Съдебен кандидат в София, военен съдия през Първата световна война. До пенсионирането си през 1921 г. работи в различни съдебни ведомства в София и провинцията (Кюстендил, Трън и др.). Не подписва нито една смъртна присъда. За пръв път печата през 1891 г. в сп. „Денница“ — стихотворението „Невесел е за мен денят“. В Сливен редактира заедно с Г. Стойнов сп. „Разсъмване“ (1891). Заедно с А. Страшимиров, Д. Т. Страшимиров и Ст. Руневски редактира сп. „Наш живот“. Публикува първия си разказ — „Откога Загорови са щастливи“ — в списание „Мисъл“ (1894, кн. 10). Сътрудничи на списания „Мисъл“, „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Съвременна мисъл“, „Листопад“, „Златорог“, „Българска мисъл“, „Изкуство и критика“, на в. „Литературен глас“, „Вестник на жената“ и др. Пише поезия — „Българска сбирка“ (1895) и драми — „Лигурийци. Драматически фарс в 6 сцени“ (1910), „Кръв и вода“ (публикувана отчасти — 1941; 1961, посмъртно). Майстор на разказа и кратката повест. Острието на сатирата му е насочена срещу космополитизма на българската буржоазия, срещу военщината, порочността на буржоазното правосъдие, хищническата байганьовска философия на новобогаташа и т.н. Книги: „Избрани очерци и разкази т. І“ (Солун, 1905), „Скици“ (разкази, 1915), „Паладини“ (1924), „Разкази“ (т. І и ІІ, 1929–1930), „Прашинки“ (разкази, 1934) и др. Умира на 09.11.1942 г. в София.