Иво Андрич
Госпожицата

„Странно е колко малко ни е нужно, за да бъдем щастливи, и още по-странно е колко често именно това малко ни липсва!“ — Ex Ponto : лирическа проза, 1918 — изд. Златоструй, 1992 г. / прев. Сийка Рачева, Иван Коларов.
Иво Андрич започва да твори в навечерието на Първата световна война в духовния климат на „втората модерна“ вълна, преминава през бурния период на „следвоенния модернизъм“, за да се утвърди най-пълно през периода на обновения реализъм през 1930-те и 1940-те години.
Нобеловият лауреат Иво Андрич е един от хората, накарали света да обърне поглед към Балканите.
„За епическата сила“, с която е „оформил мотивите и съдбите от историята на своята страна“, Иво Андрич получава през 1961 г. Нобелова награда за литература. Цялата сума от Нобеловата награда дарява на библиотечния фонд на Босна и Херцеговина.
Въпреки че произведенията му дотогава са превеждани на много езици, след връчване на наградата започва големият интерес на света към творчеството на писателя от Балканите, като неговите романи и разкази се печатат на повече от 30 езика.
В негова чест режисьорът Емир Костурица, който е голям почитател на писателя, изгражда във Вишеград, в близост до моста на Дрина, обособена част от града, наречена „Андричград“.
„… човек често мисли, че чува онова, от което се бои или на което се надява …“ — „Мостът на Дрина“