Станка Пенчева
Без свидетели

Станка Михайлова Пенчева, българска писателка, е родена на 09.07.1929 г. в град Сливен. Завършва гимназия в родния си град (1947) и руска филология в Софийския университет (1951). Редактор в Радио София (1951–1955), издателство „Народна младеж“ (1955–1956), кореспондент на в. „Народна култура“ в Русе (1956–1958), редактор в отдел „Поезия“ на сп. „Септември“ (1959–1975), в сп. „Отечество“ (1975–1984). Дебютира със стихове през 1942 г. Автор на поетичните сборници „Пълнолетие“ (1952), „Опъната струна“ (1957), „Кладенец на птиците“ (1960), „Вселена“ (1964), „Земя на огньовете“ (1965), „Горчива билка“ (избрана лирика (1955–1965), 1966), „Ябълкова градина“ (1965-1966; 1967), „Есенно сияние“ (1968), „Моята власт“ (1970), „Пясъчна лилия“ (1972), „Стихотворения“ (избрана лирика 1973), „Хляб и сол“ (1973), „Планета за двама“ (1977), „Избрана лирика“ (1979), „Без свидетели“ (1982), „Недовършен свят“ (1982), „Разкопки“ (1984), „Сезонът на загубите“ (1986), „Многоликата“ (1986), „Родената на прага“ (избрани стихове, т. I, 1989), „Гола душа“ (избрани стихове, т. II, 1989), „Опит за бягство“ (1992), „Къща от думи“ (1995), „Градините на любовта“ (избрана любовна лирика, 1996), „Старомодни стихове“ (2002), „Отвън — отвътре“ (2002), „Незабрава“ (избрани стихотворения 1964–2002, 2004), „Преддверие“ (2006), ), „Перо от дух“ (2011), „Последни стихотворения“ (2012), както и на публицистичните „Знаменосци на свободата“ (1966), „Човек за човека…“ (1976), „Помежду им — ела тънковита“ (1982), „И тече през мен реката“ (1988); „Мили бате…“ (повест за деца, 1995; 2002), „Дървото на живота“ (документална проза, 1999), „Зелената Жози“ (приказки за деца, 2007), „Дървото на живота“ (мемоари, 2008), „Тук съм“ (спомени в два тома; 2008). Омъжвала се е два пъти — за писателя Климент Цачев и за фотографа Георги Бурмов. Има дъщеря и внук. Член на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти. Превеждана на около 20 езика. Носител на престижни литературни награди. Умира на 27.05. 2014 г. в София.