Христо Смирненски
Избрани творби

Автор
Христо Смирненски
Заглавие
Избрани творби
Издателска поредица
Библиотека за ученика
Други автори
Минко Николов (предговор)
Тип
сборник
Националност
българска (не е указано)
Език
български
Поредност на изданието
шесто (не е указано)
Категория
Българска литература
Жанр
Кратки прозаични жанрове, Поезия
Теми
Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.)
Редактор
Тихомир Тихов
Художник
Александър Денков
Художествен редактор
Елена Маринчева
Технически редактор
Любен Петров
Коректор
Татяна Пекунова
Библиотечно оформление
Стефан Кънчев
Издател
Български писател
Град на издателя
София
Година на издаване
1967
Печат
ДПК „Димитър Благоев“ — София
Носител
хартия
Литературна група
VI/27
Дадена за набор/печат
18,II.1967 г.
Излязла от печат
17.XII.1967 г.
Печатни коли
11
Издателски коли
8,35
Формат
84/108/32
Поръчка
65/1967 г.
Брой страници
176
Тираж
50 000
Подвързия
мека
Цена
0,38 лв.
УДК
886.7-1 886.7-32
Информация за автора

Христо Димитров Измирлиев (Смирненски) или Ведбал (17 септември 1898 — 18 юни 1923) е роден в град Кукуш, днешна Гърция. След опожаряването на родния му град, той се премества със семейството си в крайните източни квартали на София. Работи известно време като вестникар и репортер, а също и като писар. Той е български поет, ярък представител на постсимволизма в българската литература. Литературната му дейност започва още в гимназиалния курс, когато той пише хумористични стихотворения. Известен е като Христо Смирненски или като Ведбал (другия му псевдоним). Въпреки ранната си смърт (на 25-годишна възраст), той се слави като доста продуктивен автор — едно от последните издания на събраните му съчинения се състоят от осем тома.
През пролетта на 1921 г. Смирненски заболява от паратиф и през лятото заминава в рилското село Радуил, за да се лекува. Завърнал се в София, той продължава да пише и публикува лирически, хумористично-сатирични стихове и фейлетони. По случай една стачка на тютюневите работници той пише стихотворението „Жълтата гостенка“ (15 юли 1922). През 1922 г. отново не се чувства добре и през лятото отново заминава за Радуил, при свои приятели. Там прекарва един особено плодотворен месец. Тук той написва стихотворенията „Юноша“ и „Каменарче“, фейлетоните „В трена“ и „В Самоковския общински съвет“, импресиите „Босоногите деца“ и „Смело, товаришчи!“, очерците „Пожар в Рила“ и „Куртова поляна“. В началото на септември е в Чамкория, където работи като измервач в горското стопанство. В края на годината се завръща в София и до първите месеци на 1923 г. е в период на особена творческа активност. Пише „Зимни вечери“, „Роза Люксембург“, „Съветска Русия“ и сатирата „На гости у дявола“.
Около 6:30 ч. сутринта на 18 юни 1923 г. той издъхва, малко преди да навърши 25-годишна възраст. „Поиска лист да пише, но това си остава последното негово желание“, спомня си по-късно сестра му. Тялото на Христо е изложено в църквата „Свети Крал“ още по пладне същия ден, където прочувствено слово произнася Гео Милев.

Въведено от
billybiliana
Създадено на
Обновено на
Източници
cobiss.net (поредност на изданието)
goodreads.com (информация за автора)
Връзки в Мрежата
Библиографии
Чужди рафтове

Корици 2