Избрани творби
- Заглавие
- Избрани творби
- Издателска поредица
- Библиотека за ученика
- Други автори
- Минко Николов (предговор)
- Тип
- сборник
- Националност
- българска (не е указано)
- Език
- български
- Поредност на изданието
- шесто (не е указано)
- Категория
- Българска литература
- Жанр
- Кратки прозаични жанрове, Поезия
- Теми
- Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.)
- Редактор
- Тихомир Тихов
- Художник
- Александър Денков
- Художествен редактор
- Елена Маринчева
- Технически редактор
- Любен Петров
- Коректор
- Татяна Пекунова
- Библиотечно оформление
- Стефан Кънчев
- Издател
- Български писател
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1967
- Печат
- ДПК „Димитър Благоев“ — София
- Носител
- хартия
- Литературна група
- VI/27
- Дадена за набор/печат
- 18,II.1967 г.
- Излязла от печат
- 17.XII.1967 г.
- Печатни коли
- 11
- Издателски коли
- 8,35
- Формат
- 84/108/32
- Поръчка
- 65/1967 г.
- Брой страници
- 176
- Тираж
- 50 000
- Подвързия
- мека
- Цена
- 0,38 лв.
- УДК
- 886.7-1 886.7-32
- Информация за автора
-
Христо Димитров Измирлиев (Смирненски) или Ведбал (17 септември 1898 — 18 юни 1923) е роден в град Кукуш, днешна Гърция. След опожаряването на родния му град, той се премества със семейството си в крайните източни квартали на София. Работи известно време като вестникар и репортер, а също и като писар. Той е български поет, ярък представител на постсимволизма в българската литература. Литературната му дейност започва още в гимназиалния курс, когато той пише хумористични стихотворения. Известен е като Христо Смирненски или като Ведбал (другия му псевдоним). Въпреки ранната си смърт (на 25-годишна възраст), той се слави като доста продуктивен автор — едно от последните издания на събраните му съчинения се състоят от осем тома.
През пролетта на 1921 г. Смирненски заболява от паратиф и през лятото заминава в рилското село Радуил, за да се лекува. Завърнал се в София, той продължава да пише и публикува лирически, хумористично-сатирични стихове и фейлетони. По случай една стачка на тютюневите работници той пише стихотворението „Жълтата гостенка“ (15 юли 1922). През 1922 г. отново не се чувства добре и през лятото отново заминава за Радуил, при свои приятели. Там прекарва един особено плодотворен месец. Тук той написва стихотворенията „Юноша“ и „Каменарче“, фейлетоните „В трена“ и „В Самоковския общински съвет“, импресиите „Босоногите деца“ и „Смело, товаришчи!“, очерците „Пожар в Рила“ и „Куртова поляна“. В началото на септември е в Чамкория, където работи като измервач в горското стопанство. В края на годината се завръща в София и до първите месеци на 1923 г. е в период на особена творческа активност. Пише „Зимни вечери“, „Роза Люксембург“, „Съветска Русия“ и сатирата „На гости у дявола“.
Около 6:30 ч. сутринта на 18 юни 1923 г. той издъхва, малко преди да навърши 25-годишна възраст. „Поиска лист да пише, но това си остава последното негово желание“, спомня си по-късно сестра му. Тялото на Христо е изложено в църквата „Свети Крал“ още по пладне същия ден, където прочувствено слово произнася Гео Милев. - Въведено от
- billybiliana
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
-
cobiss.net (поредност на изданието)
goodreads.com (информация за автора) - Връзки в Мрежата
- Библиографии
- Чужди рафтове
-
- Притежавани / billybiliana