Съчинения в два тома
• том първи
Записът е непълен. (липсва обложка)
- Заглавие
- Съчинения в два тома
- Заглавие на том
- том първи
- Подзаглавие
- Стихотворения
- Други автори
- Петър Динеков
- Тип
- лирика
- Националност
- българска (не е указано)
- Език
- български
- Категория
- Българска класика: поезия
- Жанр
- Поезия, Поема
- Теми
- Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.), Символизъм
- Редактор
- Лилия Кацкова
- Редактор на издателството
- Цветана Македонска
- Художник
- Евгени Клинчаров
- Художествен редактор
- Елена Маринчева
- Технически редактор
- Цветана Арнаудова
- Коректор
- Жулиета Койчева
- Издател
- Български писател
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1969
- Печат
- Печатница на Държавно военно издателство
- Носител
- хартия
- Литературна група
- VI/33а
- Дадена за набор/печат
- 26,XI.1969 г.
- Излязла от печат
- 25.III.1969 г.
- Печатни коли
- 35,25
- Издателски коли
- 26,79
- Формат
- 84/108/32
- Поръчка
- 48/1969 г.
- Издателски №
- 2731
- Брой страници
- 564
- Тираж
- 15 100
- Подвързия
- твърда с обложка
- Цена
- 2,71 лв.
- УДК
- 886.7-1 886.7-3
- Информация за автора
-
Пенчо Славейков е български поет, литературен критик, есеист, преводач, член На БАН (1998). Роден е на 27 април 1866 г. в Трявна. Син на Петко Рачов Славейков. В началото на 1884 г. го сполетява нещастие, което задълго го приковава на легло, остава недъгав за цял живот и с поражения в говора. Следва философия в Лайпциг( 1892–98), запознава се с философията на Фридрих Ницше, Вилхелм Вунт, с класическата и модерната немска литература. След завръщането си в България активно участва в редактирането на сп. „Мисъл“, централна фигура е в литературния кръг „Мисъл“. През 1898 г. е назначен за учител в Софийската мъжка гимназия. Поддиректор на Народната библиотека в София (1901–08), директор (1909–11). През 1908–09 е директор на Народния театър в София. Защитава независимостта на театъра от некомпетентни вмешателства, влиза в конфликт с министъра на народното просвещение и напуска. През 1911 г. е командирован в Цариград, Атина и Рим, за да се запознае с библиотечното дело в чужбина. Министърът на просвещението го отзовава и уволнява. Оскърбен, Пенчо Славейков напуска България. Заминава за Швейцария, по-късно се установява в Рим. Умира в изгнание на 28 май 1912 г. в Комо Брунате, Италия. Тленните му останки са пренесени в София през 1921 г.
Пенчо Славейков създава жанрово разнолико творчество — лирически стихотворения, епически песни и поеми, героически епос, рецензии, литературни портрети и др. Автор на „Сън за щастие“ (1906), „Епически песни“ (1896–1907), „На острова на блажените“ (1910). Разработва мотиви и от народното творчество — „Чумави“, „Неразделни“, „Луд гидия“, „Змейново либе“, „Ралица“ и др. В поемата „Кървава песен“ прави опит да създаде национална епопея. През 1912 г. шведският писател Алфред Йенсен предлага Пенчо Славейков за Нобелова награда, но поради смъртта на поета предложението не е разгледано от членовете на Нобеловия комитет. - Бележки
-
Стр. 550 и 563 са празни.
Портретът на автора не е включен в номерацията на страниците. - Въведено от
- billybiliana
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
- libruse.bg (информация за автора)
- Връзки в Мрежата
- Библиографии
- Чужди рафтове
-
- Притежавани / billybiliana