Стоян Ц. Даскалов
Разкази

Даскалов, Стоян Цеков (с. Лиляче, Врачанска обл., 22.08.1909 — София, 18.05.1985). Завършва педагогическо училище в Лом (1928), Учителски институт в Шумен (1932) и славянска филология в Соф. унив. (1942). Учителствува с прекъсвания (1928–1938) в родния си край. През последната фаза на Втората све­товна война редактира (съвместно с Димитър Чавдаров-Челкаш) фронтовия в. „Часовой“. Редактор и главен редактор (1948–1956) на сп. „Дружинка“, редактор (1957–1958) в сп. „Български воин“, сценарист в Българска кинема­тография.

Активно публикува в периодичния печат от 30-те години на ХХ в. Сътрудничи на в. „РЛФ“, „Бран“, „Брод“, „Кормило“, на сп. „Угари“, „Жупел“, „Из­куство и критика“, „Златорог“ и др. Ранните му разкази със сюжети из селския живот привличат вниманието на критиката. Сборникът „Магдина чука“ е отличен с наградата на БАН (1941). След 1944 тематизира текущите обществени и политически промени — войната, бригадирското движение, национализацията, ко­лективизацията в българското село и отзвука, който те провокират в живота и психологията на българския селянин. Белязана от идеологическата конюнктура, прозата му представлява редуване на натурализъм с документалност и фолклорна образност. Огромното по обем творчество на Ст. Ц. Даскалов изцяло се вписва в нормите на социалистическия реализъм. Предпочитан сюжет на книгите му е опозицията между стария буржоазен строй и новото социалистическо време. Характерно за неговия стил е илюстративно-догматичната пое­тика, в рамките на която психологическата съдържателност на характерите и конфликтите е накърнена от стихийно-разточителни битоописания.
Ст. Ц. Даскалов е автор на проза за деца и юноши, на сценарии за филмите: „Неспокоен път“ (1955), „Тайната вечеря на Седмаците“ (1957), „Стубленските липи“ (1960), „Село край завод“ (1969), „Дъщерите на началника“ (1973), „Опак човек“ (1973).
Негови произведе­ния са преведени на 30 езика.
Носител на Димитровска награда (1950; 1969). Народен деятел на културата (1967).