П. Бажов
Ермаковите лебеди

Павел Петрович Бажов (1879–1950) е руски и съветски писател, фолклорист, публицист, журналист. Става известен като автор на „Уралски приказки“.
Павел Бажов е роден в семейство на работник близо до Екатеринбург. Завършва училище, а след това през 1899 г. духовната Пермска семинария. През 1907–1913 г. преподава руски език в Екатеринбургското епархийско женско училище. През юли 1911 г. в църквата „Св. Никола“ в с. Кашина той се жени за своята ученичка Валентина Иваницкая; в семейството им са родени седем деца (три са починали в ранна детска възраст). През същата година той започва да строи къща в Екатеринбург, където сега се намира неговият музей.
По време на Гражданската война се бие на страната на червените, става политически работник. Отстъпва заедно с дивизията под ударите на войските на Колчак на запад. След поражението на дивизията е арестуван от колчаковците, но успява да избяга от затвора. Бажов организира потушаването на въстанието, като действа под псевдонима Бахметиев. В новосформирания революционен комитет Бажов заема поста ръководител на Дирекцията за народно образование. Става редактор на местния вестник „За властта на съветите“. Пише книги за историята на Урал, събира фолклорни записи. Първата книга с есета „Урал беше“ е публикувана през 1924 година.
През 1936 година в списание е публикувана първита уралска приказка „Девка Азовка“, а през 1939 г. излиза първото издание на Уралски приказки — „Малахитова кутия“. Много от тях са древни устни предания на уралските миньори, които той е чувал като момче. По време на живота на автора тази книга многократно се допълва с нови приказки.
През 1943 г. Павел Бажов е удостоен със Сталинската награда за книгата „Малахитова кутия“. Умира в Москва, погребан е в Екатеринбург.