Иван Иванов
Отблясъци

Иван Н. Иванов е роден на 24 ноември 1918 г. в Търговище. Завършва гимназия в Шумен през 1937 г., през 1942 г. — романска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1943 г. защитава дисертация в университета на Падуа, Италия. Провъзгласен е за доктор по италианска литература.
35 години от активния си живот посвещава на обучението и възпитанието на младото поколение като преподавател по френски език. Последните 20 години работи във варненската IV езикова гимназия с преподаване на френски език. Пенсионира се като неин директор през 1979 г. Отдава се и на творческа дейност като преводач на класическа поезия от италиански, френски, руски и други езици. Работи съвместно с Любен Любенов върху превода на „Божествена комедия“ от Данте Алигиери. Книгата е публикувана от ДИ „Народна култура“ през 1975 г. в тираж 50 000 бр. Двамата са удостоени с наградата на СБП и на Комитета по печата за най-добър превод на поезия през годината.
Освен „Божествена комедия“, която излиза за първи път на български език в трите си части — „Ад“, „Чистилище“ и „Рай“, — Иван Иванов е осъществил и издал преводите на следните творби: „Чашата и устните“ — поетична драма от Алфред дьо Мюсе, ДИ „Народна култура“ (1986 г.); „Тартюф“ от Молиер, ДИ „Народна просвета“ (1990 г.); „Цветя на Злото“ от Шарл Бодлер, луксозно издание на ИК „Дума“ (1993 г.); „Голямото завещание и разни стихотворения“ от Франсоа Вийон, издание на "Барс- агенция " — Варна (1994 г.); „Нов живот“ от Данте Алигиери, „Барс- агенция“ — Варна (1996 г.).
Публикувани са негови преводи от Джозуе Кардучи, Джузепе Унгарети, Луи Арагон, Пол Елюар, Блез Сандрар, Андре Баре, Панаит Черна и други в различни литературни списания и вестници.
По негови преводи са поставени пиеси: „Учени жени“ от Молиер, в смолянския и в димитровградския театър през 1980 г.; „Тартюф“ от Молиер, в Софийския окръжен театър (Ботевград) през 1989 г.
За творческата си преводаческа дейност е удостоен с различни награди и отличия, между които: „Златната значка“ на СБП — 1985 г., два пъти награда „Варна“ — за 1984 и 1997 г.; наградата на „Отворено общество“ — Варна, за 1996 г.; Орденът на Академичните палми на Република Франция — 1997 г.