Стоян Загорчинов
Ивайло

Стоян Павлов Загорчинов е български писател.
Роден е в 1889 година в семейството на бежанци от Охрид. През 1908 г. завършва гимназия в София. Между 1908 и 1910 г. следва история в Софийски университет продължава следването си в Женева и Ньошател в специалностите история на философията и филология (1910–12) и окончателно се дипломира с история и френска филология в СУ през 1915 г.
Междувременно взема участие във войните в периода 1912–1918 г. По време на първата световна война (1915–18) служи в Кюстендил като офицер-преводач в Главната квартира на армията. Работи като банков чиновник във Варна (1918–19), преподавател по история в Морското машинно училище във Варна (1920–25) и по френски език във Военното училище в София (1925–49). Сътрудничи на списанията „Съвременна мисъл“. „Българска мисъл“, „Хиперион“, „Съдба“, „Изкуство и критика“, „Изкуство“, „Балкански преглед“ и др.
Загорчинов разработва основно исторически сюжети, развивайки се под влиянието на руската и френската литература. Автор е на историческата повест „Легенда за Света София“ (1926), на трилогията „Ден последен, ден Господен“ (1931 — 1934), и на романите „Празник в Бояна“ (1950) и „Ивайло“ (1962), с които се явява продължител на традицията на българския исторически роман, започната от Иван Вазов.