Г. С. Пърличевъ
Избрани съчинения

Григор Ставрев Пърличев (18.01.1839, Охрид — 25.01.1893, пак там) е български писател, преводач, общественик. Рано изгубва баща си — занаятчия. Израства в голяма бедност. Учи в килийно училище в Охрид, после при Димитър Миладинов. Учителства 2 години в Тирана. Учи медицина в Атина (1849–1850, 1859–1860) и филология пак там — от 1860 г. Учителства е в с. Белица, Охридско (1850–1852), 6 м. в Прилеп и в Охрид (1853–1859). От 1859 г. отново е студент в Атина. През 1860 г. спечелва лавров венец на ежегодния поетичен конкурс в Атина за поемата си „Сердарят“ („Арматолос“), която превежда на български около 1870 г. От 1861 г. отново учителства в родния и град, повежда борба срещу фанариотите, участва в поетичния атински конкурс, този път — с поемата си „Скендербей“. На годишните изпити през 1866 г. държи пламенно слово в защита на българската народност. През 1868 г. пребивава в Цариград, за да усъвършенства познанията си по славянска граматика. След завръщането си в Охрид заменя гръцкия език с български в училищата и в черквите в града. По донос на фанариотския владика Мелетий (1868) е хвърлен в затвора в Дебър. Освободен, благодарение на застъпничеството на охридчани и продължава пробългарската си обществена и културна дейност. През 1869 г. създава в Охрид първото читалище „Св. Климент“. През 1871 г. е делегат в Прилеп на първия събор на учители и интелигентни българи за въвеждане на еднаква програма и учебници в училищата на Солунска област. Учителства в Охрид, Струга, Габрово, Битоля, Солун. За кратко е чиновник в Народната библиотека в София. Автор на стихове на български, слова за просветители, вестникарски дописки, „Автобиография“ (1884–1885) и др. Първият български преводач на „Илиада“.