Ерик-Еманюел Шмит
Одисей from Багдад

„Казвам се Саад Саад, което на арабски означава Надежда Надежда, а на английски Тъжен Тъжен.“

Саад иска да напусне Багдад и хаоса в него и да стигне до Европа, до свободата и бъдещето.
Но как да прекоси границите без нито един динар в джоба? Как, като Одисей, да се опълчи срещу бурите, да оцелее в крушенията, да избяга от търговците на опиум, да пренебрегне песните на Сирените, превърнали се в рокаджийки, да се измъкне от жестокостта на един надзирател-циклоп или да се изтръгне от любовната магия на една сицилианска Калипсо?
Започва ту изпълненото с насилие, ту смехотворно, ту трагично безвъзвратно пътешествие на Саад.
Между приключения и перипетии и отмервано от разговорите с един нежен и незабравим баща, този роман разказва за изхода (тук е в библейския смисъл) на един от онези милиони хора, които днес търсят място по земята: нелегален бежанец.
Откровена и както е в стила на Шмит — човечна, книгата като че ли е поредното оглеждане на западния свят и сблъскване със собствения истински облик на фона на чуждото страдание…


„Разбира се, сънищата имат смисъл. Те не ни казват какво ще се случи, а какво се случва. Те не ни показват бъдещето, а настоящето с точност, каквато никоя мисъл не притежава. Сънищата те предупреждават за онова, което си, особено след ден, който те е мачкал, млял, разкъсал на парчета, принудил да спазваш правила или задължения. Животът наяве ни погребва, защото ни разпилява и ни социализира, единствен сънят събужда това, което наистина сме.“

„Някои любовни истории дължат красотата си на своята ефимерност, поиска ли човек повече от тях, те започват да се мъчат, да гримасничат и да погрозняват. Като дивите коне, които тичат бързо, но за кратко, те блестят в свободен бяг, но се задъхват, сложиш ли им товар.“

„Миналото не е страна, която човек лесно оставя зад гърба си.“

„Човечността или е по силите на света, или не съществува. Истинският хуманист не признава границите.“