Ламар
Стихотворения. Поеми

Ламар (Лалю Маринов Пончев), български писател, е роден на 1.01.1898 г. в село Калейца, Ловешка област. Син на бедни родители, бъдещият писател свиква от малък на упорит труд. Завършва основно образование в родното си село, търговска гимназия в Свищов (1916). Участва в Първата световна война през 1918 г., след като завършва ШЗО. Първото му публикувано стихотворение е в сп. „Млад турист“ (Русе, 1915 г.). Сътрудничи на сп. „Всеобщ преглед“ (1917). След войната работи в Троян като чиновник, уволнен за анархистичните си възгледи (1923). Установява се в София, сближава се с Гео Милев и Христо Ясенов. Сътрудничи в сп. „Везни“ и „Пламък“ (1923–1925). Ръководи печатница „Ново изкуство“ (1925–1947), издава сп. „Новис“ (1929–1932 г.). Редактор на органа на създадения през 1932 г. Съюз на трудово-борческите писатели — в. „Фронт на трудово-борческите писатели“. Подлаган на обиски и арести. Издава сп. „Пробив“ (1936), от което излизат само няколко броя. Участва в Отечествената война като ръководител на културния отдел към щаба на Първа българска армия. Член на БКП от 1944 г. След 9 септември 1944 г. работи като редактор в списания „Български воин“ и „Турист“, вестник „Ехо“. Като поет се развива от модернизъм към реализъм (през 30-те години). Произведения: „Арена“ (1922), „Железни икони“ (1927), „Мирни размирни години“ (поема, 1928), „Запад-Изток“ (поема, 1944), „Горан Горинов“ (поема, 1946), „Бойни песни“ (стихове, 1949), „Със ски по планините“ (пътеписи, 1950), „Утро над родината“ (стихове, 1951), „Строителни години“ (стихове, 1952), „Гора вековна“ (стихове, 1954), „Град се гради“ (поема, 1954), „Избрани произведения“ (1955), „Зора зазорила“ (поеми и сонети, 1956), „Мъдростта на годините“ (1959), „Зуници над България“ (стихове, 1962), „Светло и сред нощ“ (роман, 1962), „Дъбово усое“ (миниатюри, 1965, 1973), „От изгрев до залез“ (роман, 1966), „Размразената лавина“ (есета, спомени, 1970), „Земни видения“ (стихове и поеми, 1975) и др. Автор е на книги за деца: „Скиорчето Раю“ (1957), „По планини и равнини“ (1958). Носител на Димитровска награда (1950, 1952). Заслужил деятел на културата (1963). Поощрява развитието на редица автори, сред които и поета Димитър Арабаджиев (1966). Умира на 21.02.1974 г. в София. В по-ново време том под надслов „Железни икони“ излиза в изд. „Захарий Стоянов“ през 2005 г.