Николай Лилиев
Лирика

Николай Лилиев (псевдоним на Николай Михайлов Попиванов), български поет и преводач, е роден на 26.05.1885 г. в град Стара Загора. Завършва основно образование в родния си град и търговска гимназия в Свищов (1903), после работи в земеделска банка в Стара Загора. Учи литература в Лозана (1905–1906). Работи като чиновник в Долна баня (1907), учителства в ІІІ мъжка гимназия в столицата (1908–1909), учи търговски науки в Париж (1909), сътрудничи на периодиката, участва в „Антология на българската поезия. От Вазова насам“ (1910) на Подвързачов и Дебелянов. По-късно учителства в търговската гимназия в Пловдив (1912–1913) и Свищов (1913–1915). Мобилизиран по време на Балканската война, участва като редник в Първата световна война. Чиновник в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост, в Дирекцията по печата във Външното министерство; работи във виенските библиотеки; драматург на Народния театър (1924-1928; 1934–1960). Академик (1945). Участва активно в изданията на Института за литература при БАН. Превежда Шекспир, Корней, Юго, Ибсен, Келер, Хесе, Ленау, Демел, Верхарн, Пушкин, Рилке и мн. др. Дебютира със стихове през 1905 г. във в. „Българан“. Книги: „Птици в нощта“ (1918; 1919), „Лунни петна“ (1922), „Стихотворения“ (1931), „При морето“ (цикъл стихове, 1934). Умира на 06.10.1960 г. в София. В годините на социализма са издадени „Стихотворения“ (1960); „Събрани съчинения“ (3 т., 1964); „Стихотворения“ (1968); „Стихотворения“ (1974); „Поезия“ (1985).