Йордан Стубел
Листило клонче

Йордан Стубел (псевдоним на Йордан Иванов Бакалов), български поет, е роден на 19.02.1897 г. в София. Печата от 1914 г. в сп. „Смях“, и във в. „Българан“ (1918). Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет (1920–1921). Сътрудничи на списанията „Ек“, „Златорог“, „Листопад“, „Везни“, „Общ подем“, „Сила“, „Отечество“, „Театър и изкуство“, както и на почти всички детски литературни издания. През 1923 г. издава заедно с Константин Гълъбов сборника „Одрин“. През 1930 г. с Георги Константинов и Никола Фурнаджиев редактира литературния седмичник „Съвременник“. Съставя сборниците за деца „Златни дни“ (1933) и „Сговорна дружина планина минава“ (1934, съвместно със Светослав Минков). Главен уредник на литературно-художествения отдел при Радио София (1935–1944). Автор на стихосбирките за възрастни „Съдба“ (1925) и „Сиротински песни“ (1934), в която присъства широко известната по-късно „Шуми Марица“. Насочва се трайно към литературата за деца — книги: „Веселите роднини“ (поеми, 1926, 1929); „Шарена книжка“ (1929); „Дим се дигна“ (народна песен, 1931); „Скитница-игла“ (поема за деца, 1931); „Небивало“ (1931, 1935); „Господин Свинчок, г-жа Свинка и двете палави свинчета, палави братлета“ (1932); „Гост от Бомбай“ (1933); „Златната катеричка“ (игра в пет картини, 1933); „Пролетно хоро“ (1933); „Лакомият Живко“ (1935); „Ламя троеглава“ (приказка, 1935); „Щурче свири“ (1936); „Бабина градинка“ (1937); „Лудориите на Писана“ (поеми, 1937); „Небесни камбани“ (1937); „Мома хубавица“ (1938); „Сурва, сурва година“ (1938); „Бяла Коледа“ (1939); „Богородична люлка“ (1940); „Наказаните вълци“ (поема, 1940); „Весели дни“ (народни приказки, 1941); „Горска христоматия“ (1941); „Златното яйце“ (1942, 1946); „Игличина полянка“ (1943); „Чуден свят“ (преразказани приказки, 1945); „Ало! Ало! Тук джуджето д-р Тик“ (1946); „Долетели два гълъба“ (1946); „Мише царство“ (1946); „Палавите джуджета“ (1946); „Веселите жабчета“ (1946); „Снежинки“ (1946); „Фрида и Кноли“ (1946); „Звезда вечерница“ (разкази, 1947); „Празнично звънче“ (1947); „Пътека до небето“ (1947); „Разкази“ (1947); „Рано преди слънце“ (трудови народни песни, 1952). Издава още „Басни по Лафонтена“ (в съавторство със Славчо Красински, 1938). Съставител на сборника „Народни религиозни песни“ (1938). Умира на 30.12.1952 г. в София. Посмъртно излизат „Дядо Сладкодумко“ (приказки, 1953); „Родна книга“ (1953); „Г-н Свинчок…“ (ІІ издание, 1954); „Лама троеглава“ (ІІ издание, 1954); „Зелен венец“ (избрани стихотворения за деца, 1956); „Цъфти, роден край!“ (избрани стихотворения за деца, 1961); „Щъркова люлчица“ (ІІ издание, 1966); „Листило клонче“ (избрани стихове за деца, 1975), „Кос, предвестник, я запей…“ (1994) и др. Още за поета: Ивайло Христов, „Йордан Стубел. Монографичен очерк.“ (2001).