Иван Вазов
Под игото

Записът е непълен. (липсва обложка)

Автор

Иван Вазов

Заглавие

Под игото

Издателска поредица

Българска историческа проза

Тип

роман

Националност

българска (не е указано)

Език

български

Категория

Българска класика: романи и повести

Жанр

Епически роман, Исторически роман, Реалистичен роман

Теми

Българско възраждане, Екранизирано, Човек и бунт

Редактор

Славка Иванова

Редакционна колегия

Андрей Гуляшки, Георги Пенчев, Драгомир Асенов, Ефрем Каранфилов, Маргарита Захариева, Петър Динеков, Слав Хр. Караславов, Симеон Султанов

Художник

Кънчо Кънев, Петър Рашков

Художествен редактор

Кирил Гогов

Технически редактор

Лиляна Диева

Коректор

Янка Василева

Издател

Български писател

Град на издателя

София

Година на издаване

1980

Печат

ДП „Васил Александров“ — Враца

Носител

хартия

Литературна група

VI/55

Дадена за набор/печат

6.II.1980 г.

Излязла от печат

30.IX.1980 г.

Печатни коли

Издателски коли

21,84

УИК

22,72

Формат

84/108/32

Код / Тематичен номер

25/95361/5508-13-80

Поръчка

67/1980 г.

Издателски №

5326

Брой страници

416

Тираж

100 113

Подвързия

твърда с обложка

Цена

3,13 лв.

УДК

886.7-31

Анотация

Прокуден от България в 1887 година, прекарах около една година в Одеса. Много скръб, много мъки изпитвах там по изгубеното отечество. Умът ми, сърцето ми, душата ми постоянно летяха към него. Но ето, дойде ми вдъхновението да напиша тоя роман и аз задишах пак въздуха на България. Хиляди спомени оживяха, хиляди картини, ярки и хубави, плениха моя умствен поглед, картини от бурния живот на отечеството през Априлското въстание. О, видения, как услаждахте душата ми! О, съдбоносни дни, какви трепети пробуждахте в нея! Аз забравих мъките на изгнанието. Аз бях честит, къпейки се във вълните на скъпите и незабравими спомени: те ме въодушевяваха, те ми дадоха нов полет и нова младост на музата ми — и от бедната стаичка в отстранената одеска улица книгата ми обиколи цяла България, мина границите и профуча из Европа. И аз благославям сега това изгнание.
Иван Вазов
19 окт. 1920 г.
София

Информация за автора

Иван Вазов е български поет, писател и драматург, наричан „патриарх на българската литература“. Творчеството му е отражение на две исторически епохи — Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. Повече от 10 години след отпечатването на първото си стихотворение „Борба“ през 1870 г. Вазов се изявява само като поет. Поезията му е събрана в стихосбирките „Пряпорец и гусла“, „Тъгите на България“, „Избавление“, „Майска китка“, „Гусла“, „Епопея на забравените“ и др. В началото на 1881 за нуждите на новооснованото списание „Наука“ написва спомените си „Неотдавна“, които са и дебютът му като белетрист. В първата си повест — „Митрофан“ (по-късно „Митрофан и Дормидолски“) използва спомени — този път от пребиваването си в Берковица. Като белетрист през 80-те години Вазов създава най-големите си постижения в областта на художествената проза — повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“ и романа „Под игото“. Популярност му донасят драмите „Хъшове“, „Към пропаст“, „Борислав“ и „Ивайло“ и комедията „Службогонци“, които са нов етап от развоя на българската драма след В. Друмев и Д. Войников. Още от края на XIX век произведенията на Иван Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика. Умира на 22 септември 1921 г. в София.

Въведено от