Роберт Лител
Пет разговора с… Шимон Перес

За пръв път срещнах Шимон Перес през май 1991 г., на световната среща на евреите-парламентаристи в Ерусалим. Като слушах впечатляващата му реч пред това внушително сборище, осъзнавах, че седя пред един политически колос, чиято философия е способна да моделира развитието на света. И че виждам държавник, чийто размах е способен да преодолее най-древните вражди в историята на човека — враждата между евреи и исмаилити, датираща още от времето на Авраам, и враждата между евреи и филистимяни, започнала отпреди Давид и Голиат. Виждах човека, който — упован на 6000-годишен опит — е способен да изкове от мечовете плугове. И пожелах този човек да гостува в Атлантическия Клуб, който бяхме създали само месец преди това в София. Когато на Шимон Перес беше присъдена Нобеловата награда за мир през 1994 г. за изключителния му принос за мира в Близкия изток, аз почувствах особено интелектуално удовлетворение. В Близкия изток — тази люлка на политическата история, единицата мярка за политическо време е хилядолетието. А Перес и неговите съмишленици вече бяха наложили в района политическата култура за следващото хилядолетие.
Поканата, която отправих до Шимон Перес, се реализира през октомври 1997 г., когато той прие да закрие Годишната Асамблея на Атлантическата Асоциация в София. Речта на Перес разтърси хилядната аудитория от цял свят и се превърна в душевен празник, какъвто политик рядко може да предизвика.
Тази книга на Шимон Перес излиза на български с любезното съдействие на знаменития си автор и остава като документ за неговата епоха в политиката, за визитата му в България и приятелството му с Атлантическия Клуб.

Соломон Паси,
Президент на Атлантическия Клуб в България