Пьотър Проскурин
Съдба

Пьотр Лукич Проскурин (22.01.1928, село Косици, Севски район, Брянска област — 26.10.2001, Москва) е руски писател и общественик. Израства в селско семейство. Когато нацистите завладяват родните му места, става партизанин. След войната работи в колхоз, през 1950 г. е призован в армията — служи във войските на ПВО, в Далечния Изток. След демобилизирането си през 1953 г. работи в Камчатка като дървосекач, като шофьор и едновременно учи. Един от разказите му „Цената на хляба“ се появява през 1958 г. във в. „Тихоокеанска звезда“ в Хабаровск. От 1957 до 1962 г. живее в Хабаровск. Първата му книга е романът на военна тематика „Дълбоки рани“ (1960), последвана от сборника с разкази „Песента на тайгата“ (1960), излязъл в Хабаровск, „Цената на хляба“ (разкази и повести, 1961),"Корените се оголват при буря" (роман, 1961), „Роса на релсите“ (разкази, 1962). Завършва Висшите литературни курсове в Литературния институт в Москва (1962–1964). Премества се в Орел, където живее до 1968 г., после — в Москва. Член на КПСС от 1971 г. Издава романите „Горчиви треви“ (1964), „Изход“ (1966), „Ахатов камък“ (1968), сборниците с разкази и повести „Любов човешка“ (1965), „Усмивката на детето“, „Тих, тих звън“ (1970), „Шеста нощ“ (1970), „Отново вкъщи“ (1970), „Ден на смут. Избрано“ (1971), „Черта“ (повест, 1972), „Сред старите ракити“ (повест, 1979), „Черни птици“ (повест, 1981, на бълг. — през 1982), „Сънища по пладне“ (повести и разкази, 1985), „Тайга“ (повест, 1985) „Прагът на любовта“ (роман, 1986). Създава романовата трилогия „Съдба“ (1972, Държавна награда — 1974, екранизиран 1978, преведен 1975 на български,), „Твоето име“ (1977, на български 1984 от изд. НК в превод на Манол Наков, в тома е включена освен кн. І и ІІ на романа, и повестта „Звездният праг“) и „Отречение“ (1987–1990, отд. изд. –1997). През 90-те г. писателят публикува два романа „Седма стража“ (1995) и „Числото на звяра“ (1999), както и три сборника с разкази „Аз ще въздам, Господи“ (1998), „Зовът на върховете“ (1998) и „Мъжете от белите нощи“. Пише и публицистика и очерци. Герой на социалистическия труд (1988). Награден с ордени „Ленин“, „Трудово Червено знаме“, „Почетен знак“. Почетен гражданин на Орел (2000). Избрани произведения в 2 т. (1976), Събрани съчинения в 5 т. (1981–1983). Погребан в град Брянск. Посмъртно излиза втората част на автобиографичния му роман „Прагът на любовта“. В произведенията му е отразен сложният, съзидателен и героичен път на руския народ през целия трагичен ХХ в. Особен етап в творчеството му представляват произведенията от последния му период, след разрушаването на Съветския Съюз. От 1984 г. не е излизала книга на Проскурин на български език.