Оноре дьо Балзак
Братовчедът Понс

Оноре дьо Балзак (1799–1850) е френски писател. Той е сред създателите на класическата форма на романа. Първите години от живота си прекарва извън семейството си. За него се грижи дойка, както е било практика във Франция по онова време. Посещавал е родителите си само 2–3 пъти месечно. Детството на Балзак е било по-скоро нерадостно. На 8 години е изпратен във Вандомския интернат на ораторианците. Понеже не е бил особено ученолюбив, често учителите са го наказвали. Записва право в Сорбоната, но посещава и лекциите във философско-психологическия факултет.
Публикува първите си романи под различни псевдоними, но те нямат успех. Основава издателска компания, която също няма успех. Само натрупва големи дългове и до края на живота си остава длъжник на майка си, която финансира начинанието му. След период на провали, на 29 години Балзак има успех с историческия роман „Шуани“. От този период е и романът „Шагренова кожа“, от който спечелва 5000 франка.
Балзак решава да представи облика на френското общество от Великата френска революция до края на Юлската монархия в поредица от книги, обединени в незавършения цикъл „Човешка комедия“. Той създава свят от около 2000 герои. Най-значителните му романи са „Сезар Бирото“, „Величие и падение на куртизанките“, „Йожени Гранде“, „Братовчедката Бет“, „Една тъмна афера“ и др.
Работохолизмът му (често от 15 до 17 часа на ден) и безконтролната консумация на кафе стават легендарни. Балзак обича живота и удоволствията и въпреки големите дългове, поддържа луксозен живот. Има дълга връзка с украинската графиня Евелина Ханска, помрачавана от пречките, които Руската империя поставя пред брака им. Все пак успяват да се оженят. Малко след сватбата си, той умира.
Балзак не е приет във Френската академия. Стилът му е считан за несериозен и лишен от форма. Въпреки това през 1845 г. е награден с ордена на Почетния легион.