Ерик-Еманюел Шмит
Сектата на егоистите

Ами ако животът е само сън? Ами ако облаците, птичките, земята и другите хора са само видения на нашия ум?
        Един философ изследовател случайно открива съществуването на ексцентрика Гаспар Лангенхарт, който защитавал тази „егоистична“ философия в парижките салони на XVIII век, а после създал школа, в която последователите му заедно с него повтаряли, че съществуват само те и че светът е само тяхна измислица. Заинтригуван, изследователят тръгва по следите му, които се появяват и изчезват като в конспирация. Изследването го води от Париж до Амстердам, но най-вече навътре в самия себе си, там, където разумът пропада в невъобразими световъртежи. Защото ако светът е само сън, всеки от нас е негов автор, тоест Бог… Неслучайно талантът, смелостта и интелектът на Ерик-Еманюел Шмит са отличени с награда за този първи негов роман, защото това е рядко модерна творба, която едновременно изненадва, тревожи и запленява.

        „Кой ни доказва, че Гаспар Лангенхарт наистина е мъртъв?
        Къде е погребан? Можем ли да видим земята, която го покрива и червеите, които са го изяли? Не взема ли той самият думата на всеки петдесет години? Не се ли появява той самият по два пъти във всеки век? Човекът, който няма лице, човекът, който е само дух, който е изцяло дух, който е Духът, може ли той да погине като хората и вещите? Повярвайте ми, повярвайте ми, разсъдете, Гаспар Лангенхарт е все още жив. И няма да умре.“

        „Ние всички се съмняваме, че животът е нещо друго освен сън, защото бихме могли да минем и без тази паяжина от болка и мъка… Но не можем ли да сънуваме и че се събуждаме? И дали човек някога се събужда от живота?“